Читать «Железният крал» онлайн - страница 6

Великанът пъргаво се надигна:

— Но, разбира се, госпожо, моята цел е да отмъстя. Откровеността му беше обезоръжаваща. Смяташ, че му поставяш клопка, че ще го хванеш в лъжа, а той се открива напълно пред тебе като прозорец.

— Ограбиха ми наследството от моето графство Артоа⁵ — извика той — и го дадоха на леля ми, Мао Бургундска…тая кучка, тая просякиня, да пукне дано! Дано проказа разяде устата и, гърдите й да се скапят на парцали. И защо го направиха? Защото с хитрини, с лукавства, а също и като пълнеше шепите на бащините ви съветници със звонкови жълтички, тя успя да ожени тримата ви братя за двете си дъщери курви и за третата курва, тяхната братовчедка.

И той започна да представя как леля му Мао, графиня на Бургундия и д’Артоа, би говорила на крал Филип Хубави:

— „Драги господарю, родственико и приятелю, дали да свържем моята мила Жана със сина ви Луи?… Какво? Не сте съгласен? Предпочитате за него Марго. Добре, тогава дайте Жана на Филип, а сладката ми Бланш на вашия хубав Шарл. Какво удоволствие ще бъде да се любят всички заедно! А пък ако ми се присъди Артоа, което принадлежеше на покойния ми баща, тогава графството ми Франш дьо Бургон ще премине на една от птичките, на Жана, ако речете. По този начин вторият ви син ще стане граф палатен⁶ на Бургундия и ще можете да го подтикнете към германската корона.

Моят племенник Робер ли? Може да му се подхвърли един кокал на това куче. Замъкът Конш и имението Бомон са му достатъчни и предостатъчни на тоя дебелак. И ето пошушвам нещичко на ухото на Ногаре, отправям хиляда похвали на Марини и… омъжвам едната, омъжвам двете, омъжвам трите.“Но още не минали сватбите, и малките курвета захващат да заговорничат, да изпращат писъмца, да си намират любовници и окичват френската корона с рога. Ах, ако бяха с безупречно поведение, госпожо, щях да преглътна обидата. Но тия бургундски кучки, след като ми причиниха толкова злини, да имат и такова долно поведение, скъпо ще го заплатят, и аз ще отмъстя на тях за всичко, което майка им стори на мен. Изабел остана замислена под този словесен ураган. Д’Артоа пристъпи към нея и й пошепна:

— Те ви мразят.

— Вярно е, че и аз от моя страна не можах да ги обикна още от самото начало, не зная защо — отвърна Изабел.

— Вие не ги обичате, защото са лъжкини, мислят само за удоволствия и нямат никакво чувство за дълг. Но те, те ви мразят, защото ви завиждат.

— В моята съдба няма нищо за завиждане — въздъхна Изабел — и тяхното положение ми се струва по-добро от моето.

— Вие сте кралица, госпожо, и по кръв, и по дух. Ва шите снахи, макар и да носят корони, никога няма да станат кралици. Затова винаги ще гледат на вас като на неприятелка.

Кралицата вдигна към графа своите хубави сини очи и той усети, че този път беше ударил в целта. Изабел беше окончателно на негова страна.

— Знаете ли имената на… мъжете, с които снахите ми…

Тя нямаше грубия език на братовчед си и не беше в състояние да изрече известни думи.

— Не мога да предприема нищо, ако не зная: имената — добави тя. — Научете ги и тогава ви обещавам да дойда веднага в Париж под някакъв предлог, за да туря край на това безобразие. С какво мога да ви подпомогна? Уведомихте ли вуйчо ми Валоа?