Читать «Железният крал» онлайн - страница 4

— Добро възпитание ще дадете на тоя младенец — рече Робер д’Артоа.

— Никога не е рано за науката да царуваш — отговори Изабел.

Детето се опитваше да ходи със залитащите, несигурни стъпки на бебетата.

— Нима и ние сме били такива? — рече д’Артоа.

— Като ви гледа човек, трудно би повярвал, братовчеде — засмя се кралицата.

Оглеждайки Робер д’Артоа, тя си помисли за миг какви ли чувства е изпитвала дребната, невзрачна женица, която беше заченала тая човешка крепост. После отмести поглед към сина си.

Детето се движеше с протегнати ръчички към огнището, сякаш искаше да улови в мъничката си шепичка пламъка. Робер д’Артоа му препречи пътя с крака си. Малкият принц никак не се изплаши, а хвана червения ботуш, който той едва можеше да обгърне, и го възседна. Като вдигаше и сваляше крака си, великанът започна да люлее детето, което се смееше, възхитено от тази неочаквана игра.

— А, месир Едуард — рече д’Артоа, — дали ще посмея някой ден, когато станете могъщ господар, да ви припомня, че съм ви оставял да възсядате ботуша ми?

— Ще можете, братовчеде, ще можете, стига да сте все така верен наш приятел… Сега го отведете — обърна се Изабел към придворната дама.

— Хайде, благоволете да се върнете на земята, месир — рече д’Артоа, като си свали крака.

Французойките се оттеглиха в съседната стая с детето, което, ако съдбата следваше естествения си ход, щеше да стане един ден крал на Англия.

Д’Артоа изчака един миг.

— И тъй, госпожо — заговори той, — в допълнение на уроците си към вашия син можете да му кажете, че внучката на Луи Свети, Маргьорит Бургундска, кралица Наварска и бъдеща кралица на Франция, е на път да получи от народа си прозвището Маргьорит Курвата.

— Наистина ли? — възкликна Изабел. — Значи, онова, което предполагахме, излезе вярно.

— Да, братовчедке. И не само за Маргьорита, но и за другите ви две снахи.

— Жана и Бланш?…

— За Бланш съм сигурен. За Жана обаче…

Робер д’Артоа направи неопределено движение с грамадното си ръчище.

— По-хитра е от другите, но имам всички основания да смятам и нея за фльорца и половина.

Той пристъпи три крачки, изпъчи се предизвикателно и заяви:

— И тримата ви братя са рогоносци, госпожо, рогоносци като най-прости селяндури.

Бузите на кралицата пламнаха. Тя се надигна от стола си:

— Ако това, което ми съобщавате, е вярно, няма да го премълча. Не ще търпя такъв позор — семейството ми да става за посмешище.

— Френските барони също няма да го търпят, бъдете сигурна.

— Знаете ли имена, имате ли доказателства? Д’Артоа въздъхна дълбоко:

— Когато миналото лято дойдохте във Франция с месир вашия съпруг за празненствата, на които имах честта да бъда провъзгласен за рицар заедно с братята ви… защото, нали знаете, безплатните отличия лесно се дават… тогава ви доверих моите подозрения и вие споделихте с мен вашите. Поискахте от мен да следя и да ви уведомя. Аз съм ваш съюзник: извърших първото и съм дошъл да свърша и второто.

— Е? И какво узнахте? — попита нетърпеливо Изабел.