Читать «Железният крал» онлайн - страница 5

— Най-напред, че някои скъпоценности от касетката на милата ви снаха Маргьорит изчезват. А когато една жена се освобождава скришом от скъпоценностите си, то е или за да ги подари на любовник, или за да подкупи съучастник. Измяната й е ясна, не намирате ли?

— Тя може да заяви, че ги е дала като дарение на църквата.

— Не винаги. Ако например една брошка е била заменена у някой ломбардски търговец срещу дамаскинска кама…

— А вие открихте ли на чий колан виси тази кама?

— За съжаление не — отвърна д’Артоа. — Мъчих се, но загубих дирята. Нашите хубавици са хитри. По-хитри са от елените из моите гори в Конш, които тъй умело прикриват следите си и заблуждават ловеца.

По лицето на Изабел се изписа разочарование. Робер д’Артоа разбра какво се готви да каже кралицата и вдигна ръце.

— Чакайте, чакайте — извика той. — Аз съм добър ловец и рядко изтървам дивеча. Благочестивата, чистата, целомъдрената Маргьорит си е обзавела гнезденце в старата кула на двореца Нел, за да може, според думите и, да се оттегля за молитствуване. Но изглежда, че молитствува само в нощите, когато брат ви Луи Наварски отсъствува. Пък и светлината тогава се вижда там твърде до късно. Братовчедка й Бланш, а понякога и Жана отиват да я посетят. Обиграни хитруши! Ако поискат сметна някоя от тях, лесно ще се измъкне: „Как? В какво ме обвинявате? Та аз бях с нея!“ Една виновна жена се брани лошо, но три сговорни курви са цяла твърдина. Само че, видите ли, в нощите, когато Луи го няма, а кулата Нел свети, по брега край кулата — там, където обикновено е пусто в тоя час — настава доста големичко оживление. Виждали са да излизат мъже не в монашески одежди и които, ако са отивали там за вечерня, би трябвало да минават през друга врата. В двореца мълчат, но народът започна да злослови, тъй като слугите плещят преди господарите…

Докато разказваше, графът се движеше, ръкомахаше, ходеше, тресеше пода и развяваше нашироко наметалото си. Изблиците на неговата преголяма мощ му служеха като изразно средство. Мъчеше се да убеди както с думи, така и с мускули; повличаше събеседника си в някаква вихрушка, а грубостта на езика му, съответствуваща напълно на външността му, придаваше на думите му някаква сурова искреност. Обаче вгледаше ли се по-внимателно, човек се запитваше дали цялото това суетене не е шмекерия на фокусник и игра на комедиант. В сивите очи на граф д’Артоа блестеше упорита, будна омраза. Младата кралица се стараеше да запази трезвост в разсъжденията.

— Говорихте ли за това с краля, моя баща? — попита тя.

— Мила братовчедке, вие познавате крал Филип по-добре от мен. Той толкова вярва в добродетелността на жените, че за да склони да ме изслуша, би трябвало да му покажа как снахите му се търкалят с любовниците си. А откакто загубих делото, положението ми в двора не е много здраво…

— Зная, братовчеде, че са ви онеправдали; ако зависеше от мен, тая неправда щеше да бъде поправена.

Робер д’Артоа се спусна да целува ръката на кралицата.

— Но тъкмо поради това дело — подзе кротко кралицата — би могло да се допусне, че сега целите отмъщение.