Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 42

— Добър ден, лейтенант Воркосиган. Шефът иска да се явите в кабинета му след един час.

— Мога да дойда веднага.

— След един час — повтори секретарят. — Щабът ще ви прати кола.

— А, благодаря. — Беше излишно да иска повече информация по комуникационния пулт — неговият модел бе по-сигурен от обикновените, но не чак толкова.

Капитанът прекъсна връзката. Е, така щеше да има време да вземе един студен душ и да се облече както трябва.

След душа Майлс извади чиста униформа от гардероба и се зае да прехвърли на яката сребърните очи и очуканите червени лейтенантски петлици, които носеше от осем години. Петлиците бяха копия, но емблемите с окото на Хор бяха уникати, изградени на молекулярни пластове от сребро. Отзад бяха гравирани името и серийният му номер и тежко на онзи, който ги изгубеше. Очите на ИмпСи много трудно се фалшифицираха и носеха на притежателя си много привилегии. Когато се облече, Майлс беше готов дори за аудиенция при императора. Ала Илян можеше да влияе на съдбата му повече от Грегор.

Е, когато не може да направи нещо наистина полезно, човек често насочва енергията си към нещо излишно, но възможно. Например към това да се приведе в блестящ вид. И все пак се наложи да чака десет минути, докато колата на ИмпСи спре пред входа.

Този път вратата на вътрешния офис беше отворена и секретарят му даде знак да влезе.

Илян вдигна поглед от огромното си бюро и кимна в отговор на малко небрежния поздрав на Майлс. После натисна един от бутоните на комуникационния си пулт и вратата се затвори и заключи. Последното бе необичайно и Майлс се обнадежди. Може би го очакваше нещо адски голямо, нещо наистина предизвикателно.

Очакваше го и стол, добре. Когато беше особено ядосан, Илян караше подчинените си да стоят прави. Не че някога повишаваше глас — обикновено изразяваше чувствата си с унищожително добре подбрани думи, стил, на който Майлс се възхищаваше и на които се опитваше да подражава. Ала днес лицето на шефа на ИмпСи излъчваше някакво странно напрежение. Бе много по-мрачен от нормалното. Майлс седна и отсечено кимна: „Готов съм. Да започваме.“ Илян обаче се отпусна назад и се загледа в него над широката черна повърхност на бюрото.

— Казал си на секретаря ми, че искаш да прибавиш нещо към доклада си, така ли?

„Мамка му. Сега или никога.“ Но признанието за медицинския му проблем със сигурност щеше да отложи предстоящата операция. „Тогава никога. По-късно сам ще се справя с това. Колкото може по-скоро.“

— Нищо особено. Какво става?

Илян въздъхна и за миг замислено забарабани с пръсти по черното стъкло.

— Получих обезпокоителен доклад от Джаксън Хол.

Майлс си пое дъх. „Веднъж вече умрях там.“

— Адмирал Нейсмит е нежелан в тези райони, но съм готов за реванш. Какво са направили този път тия копелета?

— Това не е нова операция, нито нов доклад. Свързано е с последната ти… не бих могъл да я нарека „операция“, тъй като не е била по моя заповед. С последното ти приключение там. — Илян го погледна.

— О? — предпазливо рече Майлс.

— Най-после се появи пълният доклад на твоята криоложка. Малко се забави заради объркването около бързото заминаване на „Дърона Груп“ от Джаксън Хол. Документацията им беше пръсната на Ескобар и Къща Фел. Излишно е да споменавам, че от Къща Фел не бяха много услужливи. Още повече време отне обработването на доклада в аналитичната секция. И накрая трябваше да го прочете някой, който разбира от тези неща. Всъщност минаха няколко месеца.