Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 44

„Ето защо ме повика тук. Няма никаква операция. И изобщо не е имало. Само това. Нямам никакъв шанс.“

— След като трийсет години служих на баща ти — продължи Илян, — не мога да постъпя по друг начин.

Майлс се вцепени.

— Баща ми ли… е поискал да ме уволните? Той знае ли?

— Все още не. Оставям на теб да го уведомиш. Не искам да го направя аз.

Рядка проява на страхливост от страна на Илян и страшно наказание.

— Влиянието на баща ми — горчиво рече Майлс. — Каква услуга!

— Повярвай ми, ако не беше службата ти, на която ти така основателно се позоваваш, даже баща ти нямаше да успее да ме накара да се смиля над теб. Кариерата ти ще приключи тихо, без публичен скандал.

— Да — въздъхна Майлс. — Адски удобно. Така ми затваряте устата и не ми давате възможност да обжалвам решението.

— Искрено те съветвам да не докарваш нещата до военен съд. Никога няма да получиш по-благосклонна присъда от моята. Уверявам те, няма на какво да разчиташ. — Илян подчертано почука по диска. — Само заради този доклад ще имаш късмет, ако се измъкнеш с дисциплинарно уволнение.

— Обсъждали ли сте въпроса с Грегор? — попита Майлс. Императорска милост, последната му надежда, която се беше заклел никога да не иска…

— Да. Изключително обстойно. Цяла сутрин разговаряхме само за това.

— О!

Илян посочи комуникационния си пулт.

— Приготвил съм документите ти. Трябва да ги подпишеш още сега. Отпечатък от дланта ти, сканиране на ретината и край. Униформите ти… не са от военните складове, така че няма нужда да ги предаваш и според традицията можеш да запазиш военните си отличия, но се опасявам, че трябва да те помоля да върнеш сребърните очи.

Майлс едва се сдържа да не скъса задушаващата го яка.

— Не и очите! Това… не е вярно, мога да обясня, мога… — Очертанията на предметите в стаята, комуникационния пулт, столовете, лицето на Илян внезапно му се сториха много по-отчетливи, сякаш придобиха по-голяма реалност. Ореол от зелени пламъци избухна като пъстроцветни фойерверки и го обгърна… — Не!…

* * *

Дойде в съзнание, легнал по гръб на килима. Пребледнялото лице на Илян се бе навело над него, напрегнато и разтревожено. В устата му имаше нещо — той завъртя глава и изплю светлинната писалка от бюрото. Яката му бе разкопчана, но сребърните очи все още бяха на местата си.

— Е — накрая промълви той, — предполагам, че съм направил страхотно представление. Колко време бях в безсъзнание?

— Около — Илян си погледна часовника — четири минути.

— Колкото обикновено.

— Лежи неподвижно. Ще повикам лекар.

— Нямам нужда от лекар, по дяволите! — Майлс се опита да се изправи. Единият му крак се подви и той отново се просна на пода. По лицето му имаше нещо лепкаво — явно си беше ударил устата, която се подуваше, и носа, който кървеше. Илян му подаде кърпичка и Майлс я притисна към ноздрите ги. След около минута позволи на по-възрастния мъж да му помогне да седне на стола.

Илян се подпря на ръба на бюрото и се вгледа в него. Измери го от глава до пети, както винаги.