Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 30

— Тя иска да си заведеш момиче — разтълкува предложението й Майлс. — За предпочитане годеница.

Иван се ухили.

— Да, но кой знае защо, повечето ми познати няма да ми заемат своите.

— Трябва ли и аз да си взема партньорка за танците? Вече не познавам почти никого тук.

— Доведи някое от момичетата на Куделка. Като мен. Естествено, това е все едно да отидеш с родната си сестра, но те са адски внушителни, най-вече с масата си.

— С Делия ли ще бъдеш? — замислено попита Майлс.

— Да. Но ако искаш, ще ти я отстъпя и ще взема Мартя. Само че ако ще си с Делия, ще трябва да обещаеш да не я караш да е с високи токове. Тя мрази да носи високи токове.

— Но тя е толкова… внушителна с тях.

— И без тях.

— Прав си. Е… да, добре. — Майлс за миг си представи как получава пристъп в императорската бална зала пред половината ворски столичен каймак. Но имаше ли алтернатива? Да остане сам вкъщи още една нощ и да мечтае за бягството си на Ескобар след поредната операция, да измисли деветнайсет по-непрактични начина да се справи с наблюдението на ИмпСи или как да открадне котката на пазача за компания? А Иван можеше да реши проблема му с транспорта.

— Нямам кола — каза Майлс.

— Къде е скутерът ти?

— Ами… на ремонт.

— Искаш ли да те взема?

Това означаваше да шофира Иван за ужас на всички благоразумни пътници. Можеше да накара Делия Куделка да заеме мястото му. Внезапно му хрумна нова идея и Майлс се поизправи на стола.

— Майка ти наистина ли иска повече хора?

— Да.

— Капитан Дъв Галени е в града. Видях го в щабквартирата на ИмпСи. В аналитичния отдел е, макар че той го приема като награда.

— А, да, знам! Щях да се сетя да ти кажа. Преди няколко седмици дойде при нас с генерал Алегро за някакви консултации с шефовете. Все се канех да организирам нещо в чест на прехвърлянето му във Ворбар Султана, но не ми оставаше време. Вашите момчета от ИмпСи не си подават носа от оная ваша паранончна централа.

— Така или иначе, той се опитва да направи впечатление на едно комарско момиче — продължи Майлс. — Не момиче, жена, предполагам, някаква високопоставена клечка в търговско представителство. Доколкото разбрах, тя блести повече с ума, отколкото с красотата си, което не ме изненадва, защото познавам Галени. И има интересни комарски връзки. Колко точки според теб ще получи той, ако я заведе на официална императорска вечеря?

— Много — решително отвърна Иван.

— Двамата с теб сме му длъжници.

— Така е. И забелязах, че вече далеч не е толкова саркастичен, колкото някога. Може да е поомекнал. Естествено, покани го.

— Ще му се обадя и после пак ще ти позвъня. — Доволен от идеята си, Майлс прекъсна връзката.

ГЛАВА 5

Майлс слезе от колата на капитан Галени, която спря пред източната колонада на императорската резиденция, и се обърна да подаде ръка на Делия Куделка, която всъщност изобщо не се нуждаеше от помощ. Тя измъкна навън дългите си атлетични крака и енергично се изправи. Полите на роклята й, в нейния любим сив цвят, разкриха бални пантофки, удобни и с равна подметка. Делия беше най-високата от четирите дъщери на комодор Куделка — темето на Майлс стигаше на десет сантиметра под рамото й. Той й се усмихна. Тя отвърна с малко крива усмивка.