Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 28

Комуникационният пулт в малкия кабинет на готвача скоро му осигури нужните данни. Имението беше имало редовен снабдител. Сметката вече бе закрита, но Майлс винаги можеше отново да я открие. Списъкът на предлаганите стоки беше удивителен, цените им — още повече. Колко марки бяха плащали за яйца? Аха! В една щайга имаше дванадесет дузини, а не дванадесет яйца. Майлс се опита да си представи какво би могъл да направи със сто четиридесет и четири яйца. Може би когато бе на тринадесет години… Някои възможности просто идваха прекалено късно в живота.

Той превключи на видеодиректорията. Най-близкият магазин се намираше на около шест преки от къщата. Друг квартал: можеше ли да си позволи да шофира? „Дотам ще отида пеш. И ще се върна с такси.“

Магазинът се оказа странна дупка в стената, но предлагаше кафе, чай, мляко, разумен брой яйца, кутия овесени ядки и цял куп полуфабрикати. Майлс си взе по два от петте вида и импулсивно купи шест пакета скъпа котешка храна. Щеше да я даде на пазача. Или да се опита да примами Зап при себе си? След инцидента с лазерните лъчи животното навярно нямаше да припари до главната сграда.

Той взе покупките си и ги занесе на касата, където продавачката го измери от главата до петите и странно му се усмихна. Майлс вътрешно се приготви за някоя ехидна забележка от рода на „А, мутант?“. Трябваше да облече униформата си — никой не смееше да се присмива на окото на Хор, намигащо от яката му. Вместо това жената рече:

— А, ерген?

Обратното пътуване и следобедната закуска отнеха един час. До мръкване оставаха още пет часа. И после още до лягане. Достатъчно време, за да издири всички крионеврологични клиники и специалисти на Бараяр и да ги подреди в две графи според медицинската им репутация и вероятността да запазят посещението му в тайна от ИмпСи. Проблемът беше второто изискване. Наистина не искаше някой неопитен лекар да се рови в главата му, ала щеше да е много трудно да убеди най-добрите да приемат пациент, без да документират лечението. Ескобар? Бараяр? Или трябваше да почака до следващата си галактическа операция, колкото може по-надалеч от щаба?

Той нервно обикаляше из къщата и всяко нещо му навяваше спомени. Това бе спалнята на Елена. Тази стаичка беше на Ботари, нейния баща. Тук Иван се бе промъкнал през перилата, беше паднал и си бе разцепил главата — без външни отражения върху интелигентността му. Бяха се надявали, че падането ще го направи по-умен…

За вечеря Майлс реши да се придържа към стандартите. Облече зелената си униформа, свали калъфите на мебелите в официалната трапезария, наля си вино в кристална чаша и седна на дългата няколко метра маса. За малко да си вземе и чиния, но си помисли, че може да спести миенето като изяде един от полуфабрикатите от кутията. Дори пусна тиха музика. Иначе вечерята отне около пет минути. Когато свърши, той надлежно постави калъфите върху полираното дърво и столовете.