Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 31

— Не знам защо ви позволих да ме доведете тук — прошепна в ухото му Делия.

— Защото обичаш да танцуваш — уверено каза Майлс. — Запази ми първите два танца и ти обещавам, че за остатъка от вечерта ще ти намеря красив и висок галактически дипломат.

— Не е това — отрече тя и плъзна очи по ниското му тяло.

— Ще компенсирам недостатъчния си ръст с бързина.

— Тъкмо това е проблемът. — Тя енергично кимна. Галени предаде скромната си кола на прислужника, който я откара на паркинга, и пое ръката на собствената си дама. Човек трябваше да го познава, за да чете изражението на мрачното му лице. Майлс долови във вида му малко гордост, малко самодоволство и малко срам, сякаш е дошъл на бала прекалено официално облечен. Тъй като Галени, макар и болезнено спретнат, избръснат и излъскан, носеше същата зелена униформа като Майлс, това трябваше да се дължи на спътничката му.

„Наистина си заслужава да е самодоволен — помисли си Майлс. — Почакай да я види Иван.“

Ако притежавате повече ум, отколкото красота, Лайза Тоскана трябваше да е гениална. И все пак му убягваше точната причина за изключителното й физическо присъствие. Лицето й бе приятно, но не поразително като, да речем, на Ели Куин; очите й бяха необикновени, синьозелени, макар че не знаеше дали цветът е постигнат козметично, или генетично. Беше ниска дори за комарка, две педи по-ниска от Галени, чийто ръст бе почти като на Делия. Но най-отличителната черта на Лайза беше кожата й, млечнобяла и сякаш сияйна — „сочна“, помисли си Майлс, това бе точната дума за такава богата плът.

Богатството не винаги върви ръка за ръка с добрия вкус, но когато това се случи, резултатите може да са внушителни. Тя носеше тъмночервени широки комарски панталони и бюстие, подчертани с отворено право сако в кремаво и синьо-зелено. Семпли бижута. Косата й беше прекалено тъмна, за да се нарече руса, прекалено сребриста, за да се нарече кестенява, и ситно накъдрена в откровено комарски стил. Усмивката й изглеждаше радостна и възбудена, но в никакъв случай смаяна. „Ако спечели благоразположението на леля Алис — реши Майлс, — няма да има проблеми.“ Той ускори крачка, за да настигне Делия.

След като императорската охрана ги претърси, майордомът ги покани вътре. Следващият човек, когото видяха, се оказа самата лейди Алис Ворпатрил. Тази вечер бе избрала тъмносиня кадифена рокля със златна бродерия, навярно в чест на родовите цветове на отдавна покойния си съпруг. През цялото детство на Майлс тя беше носила вдовишко гълъбовосиво, но накрая се бе отказала, навярно по същото време, по което беше простила на лорд Ворпатрил, че е допуснал да го убият по такъв отвратителен начин през Войната на Вордариан.

— Здравейте, Майлс, скъпи, Делия — поздрави ги лейди Алис.

Майлс се поклони и представи капитан Галени и доктор Тоскана. Тя одобрително кимна — Майлс бе облекчен, че Иван наистина е уредил да прибавят имената им към списъка с гостите.