Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 32
Лоис Макмастър Бюджолд
— Грегор приема всички в Стъклената зала, както обикновено. Ще ви настанят на неговата маса до ескобарската посланичка и нейния съпруг — реших, че този път трябва да пръснем галактяните сред местните.
— Благодаря, лельо Алис. — Майлс погледна над рамото й към слаба, позната фигура в зелена офицерска униформа, застанала в сенките на вратата вляво от стълбището. Мъжът тихо разговаряше с един от охраната. — Хм, Делия, би ли завела Дъв и Лайза в Стъклената зала? Аз ще дойда след малко.
— Естествено, Майлс.
Делия се усмихна на Лайза, с опитно движение събра полите си и поведе комарците нагоре по широкото стълбище.
— Каква прекрасна млада жена — загледана след тях, отбеляза лейди Алис.
— А, имаш предвид доктор Тоскана? — рискува Майлс. — Разбрах, че няма проблем да я доведем.
— О, разбира се. Тя е основна наследница на ония Тоскана, нали знаеш. Много е мила за комарка.
„Никой не е съвършен.“ Лейди Алис се грижеше да бъдат канени подходящите хора, но Майлс бе забелязал и човека, който се грижеше тези хора да са и сигурни. Шефът на Имперската служба за сигурност Саймън Илян най-после приключи разговора си с офицера от охраната, който отдаде чест и излезе през вратата. Илян не се усмихна, нито повика Майлс, но той се провря покрай лейди Алис и въпреки това се запъти към него.
— Господине. — Майлс небрежно козирува. Илян беше шестдесетинагодишен, с посивяваща кестенява коса, измамно благо лице и постоянен навик да се слива с тълпата. Очевидно тази вечер бе тук служебно, за което свидетелстваха и смъртоносните оръжия на хълбоците му и слушалката в дясното му ухо. Това означаваше или че тук става нещо повече, отколкото предполагаше информацията на Майлс, или че никъде другаде не става нищо, което да го задържи в щабквартирата, и че е оставил нещата в ръцете на своя любезен и стабилен заместник Хароче. — Секретарят ви предаде ли ви моята молба?
— Да, лейтенант.
— Той ми каза, че не сте в града.
— Нямаше ме. Върнах се.
— Видяхте ли… последния ми доклад?
— Да.
По дяволите. Думите „Не съм пропуснал нищо съществено“ като че ли заседнаха в гърлото на Майлс.
— Трябва да поговоря с вас.
Лицето на винаги сдържания Илян изглеждаше по-безизразно отвсякога.
— Това не е нито времето, нито мястото.
— Ясно, господине. Кога?
— Чакам още информация.
Ясно. Ако не беше „бързай и чакай“, щеше да е „чакай и бързай“. Ала скоро трябваше да се случи нещо, иначе Илян нямаше да държи Майлс на разположение във Ворбар Султана.
— Много добре.
Илян кимна. Но когато Майлс понечи да се отдалечи, го повика:
— Лейтенант…
Майлс се обърна.
— С кола ли дойдохте тук?
— Да. Шофира капитан Галени.
— Аха. — Илян, изглежда, откри нещо интересно над главата на Майлс. — Умен човек е Галени.
— И аз смятам така. — Майлс се отказа от опитите си да изкопчи нещо от шефа на ИмпСи и побърза да настигне приятелите си.
Те го чакаха в широкия коридор пред Стъклената зала. Галени разговаряше с Делия, която очевидно не бързаше да влезе при Иван и сестра си. Лайза се оглеждаше наоколо, явно очарована от антиките и пъстрите килими. Майлс се приближи до нея и се наведе над богатата инкрустация на дървена маса, представяща сцена с тичащи коне.