Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 27

Майлс се качи по едно от задните стълбища в огромната кухня на първия етаж. Като малък, тук винаги откриваше вкусни неща и интересни, заети хора, като готвачки, гвардейци, слуги и от време на време дори изгладнелия регент, дошъл да потърси нещо за хапване. Бяха останали някои прибори, но в килерите, хладилните камери и хладилниците нямаше нищо.

Той включи най-малкия хладилник. Ако се наложеше да остане продължително време, трябваше да се снабди с храна. Или да си вземе прислужник. Един щеше да му е достатъчен. И все пак не искаше непознат да влиза тук… навярно някой от неотдавна пенсионираните служители на баща му. Но можеше и да не се задържи много. Можеше да си купи готова храна — само не военни порциони, благодаря. В избата беше оставено да отлежава внушително количество алкохол. Майлс взе няколко бутилки червено, останало от времето на дядо му.

Без да си нрави труда да включва асансьора, той се качи по витото стълбище в спалнята си на третия етаж, която гледаше към задната градина. Сега вече наистина имаше нужда от осветление, тъй като нощта криеше повече опасности от меланхолията. Стаята беше същата, каквато я бе оставил… само преди четири месеца? Прекалено подредена — тук никой не беше живял задълго. Е, предната зима лорд Воркосиган бе останал доста време, но тогава не беше в състояние да остави трайни следи.

„Мога да поръчам храна. И да вечерям заедно с ефрейтора.“ Ала всъщност не бе толкова гладен.

„Мога да правя каквото поискам. Абсолютно всичко.“

Освен единственото нещо, което наистина желаеше — да замине още тази вечер за Ескобар с възможно най-бързия скоков кораб. Или за някоя станция със също толкова модерна медицина. Той изсумтя и се зае да разопакова багажа си.

После седна на леглото и си наля вино в чашата от банята. До последната операция с „Дендарии“ беше избягвал алкохол и опиати, но това, изглежда, нямаше никаква връзка с редките пристъпи. Ако останеше сам тук до срещата си с Илян и ако припадъкът се повтореше, поне нямаше да го види никой.

„Ще пийна, после ще си поръчам нещо за вечеря.“ На другия ден трябваше да измисли нов план за атака на… на проклетия саботьор, който се криеше в невроните му.

Виното се плъзна в гърлото му, ароматно и затоплящо. Откри, че му трябва повече алкохол, за да се отпусне — проблем, с който лесно можеше да се справи. Това навярно бе поредният страничен ефект от криосъживяването, ала той се боеше, че просто се дължи на възрастта му. Заспа, когато бутилката беше вече почти празна.

* * *

По обяд на следващия ден проблемът с храната започна да се изостря въпреки няколкото болкоуспокоителни за закуска. Липсата на кафе и чай направо го отчайваше. „Аз съм агент на ИмпСи. Мога да се справя с положението.“ Някой трябваше да е пазарувал през всички тези години… не, сега си спомняше, че провизиите се доставяха ежедневно с гравитобус. Главният готвач имаше задълженията на ротен старшина и осигуряваше храната на графа, графинята, двадесетина слуги, двадесет гвардейци и техните семейства. Гладната охрана от ИмпСи също не се свенеше да отмъква по нещо от кухнята, а и често имаше официални вечери, балове или приеми със стотици гости.