Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 200

Предния ден беше изпратил родителите си от този космодрум. Петте дни в сравнително спокойния скоков кораб им бяха дали достатъчно време за разговори. Освен това бе използвал възможността да изпроси от баща си един личен гвардеец, Пим. Графинята мърмореше, че трябвало да им даде в замяна Мама Кости, но въпреки това му го отстъпи. Графът обеща след време да му прати още двама.

Навалицата около изхода на митницата стана още по-голяма. Майлс се повдигна на пръсти. Напразно. Девет десети от тълпата се разпръсна преди от вратата да излезе Куин, облечена в консервативни комарски дрехи: бяло копринено сако и панталон. Те подчертаваха тъмните й къдри и блестящите й кафяви очи, но пък Куин изглеждаше страхотно във всичко, дори в окъсана и окаляна униформа.

Тя също се надигна на пръсти и го потърси с поглед, доволно измърмори „Ха“, когато го видя, махна му и се запъти към него. После пусна сака си на земята и го прегърна толкова силно, че едва не го смачка. „Куин, моята Куин.“ След десетина целувки вече можеха да разговарят.

— Защо ме накара да ти донеса целия багаж? — подозрително попита тя. — Това не ми харесва.

— Донесе ли го?

— Да. На митницата е. Щяха да се побъркат, когато го видяха, особено оръжията. Отказах се да споря с тях — ти си бараярец, ти се оправяй.

— Хм, Пим. — Майлс даде знак на гвардееца си, облечен като самия него в дискретни цивилни дрехи. — Вземи документите на комодор Куин и спаси вещите ми от ония бюрократи, моля те. Прати ги в замъка. После се върни в хотела.

— Слушам, милорд. — Пим тръгна да изпълни заповедта.

— Това ли е целият ти багаж? — попита Майлс.

— Както винаги.

— Тогава към хотела. Хубав е. — Всъщност най-луксозният на станцията. — Хм… наех апартамент за тази нощ.

— Надявам се.

— Вечеряла ли си?

— Не.

— Добре. Аз също.

Взеха такси, което ги остави пред хотела. Мебелите бяха елегантни, коридорите — широки и с дебели килими, персоналът — любезен и отзивчив. Апартаментът бе огромен за космическа станция, което означаваше уютен за целите на Майлс.

— Твоят генерал Алегре е много щедър — отбеляза Куин, след като надзърна в разкошната баня. — В края на краищата може би няма да имам нищо против да работя с него.

— Не се съмнявам. Но хотелът е за моя сметка, не го плаща ИмпСи. Исках да можем да поговорим на спокойствие преди утрешната ти официална среща с Алегре и шефа на галактическия отдел.

— Така… Всичко това ми е абсолютно неясно. Получих едно скапано съобщение от теб, че Илян те хванал за оная история с нещастния Ворберг. После седмици наред не отговаряше на въпросите ми, страхливец такъв. След това се обади да ми кажеш, че всичко било наред, а сега тая заповед незабавно да се явя в ИмпСи на Комар, без обяснения, без никакъв намек каква е новата задача, освен твоя послепис да ти донеса целия багаж за сметка на ИмпСи. Връщаш ли се в Службата, или не?

— Не. Тук съм като консултант, за да те заведа при новите шефове. Но… имам нова работа.

— Наистина не разбирам. Искам да кажа, съобщенията ти бяха мъгляви…