Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 191

Дължеше й съобщение. Дължеше й няколко съобщения и извинение за това, че в суматохата напоследък не е отговарял на въпросите п. Майлс се настани пред преместения си комуникационен пулт и започна.

ГЛАВА 28

Мартин спря пред източната колонада и майордомът отведе Майлс в северното крило.

— Добро утро, милорд ревизор — усмихна се Грегор.

— Добро утро, сир — автоматично отвърна Майлс, остави заключеното с шифър куфарче с доклада си на бюрото, внимателно свали веригата с печата от шията си и я остави върху гладката черна повърхност. — Това е. Всичко е готово.

— Благодаря. — По даден знак на императора майордомът придърпа един от столовете. Майлс седна и облиза устни като мислено репетираше предварително подготвените си думи. Ала Грегор му махна с ръка да мълчи, извади диска, пъхна го в слота на пулта си и го записа. После го върна в куфарчето, което подаде на майордома.

— Можеш да го занесеш в съседната стая.

— Да, сир.

Императорът прегледа доклада, без да изразява мнението си. Майлс леко повдигна вежди. Грегор започна отначало и този път по-бавно прочете отделни откъси. Накрая свърши, изключи холодисплея, взе ревизорската верига и се заигра със златните плочки, носещи герба на Ворбара.

— Трябва да отбележа, че това беше едно от моите успешни внезапни решения.

Майлс сви рамене.

— Случайността ме отведе на място, където имах известен опит.

— Дали е било случайност?

— Саботажът срещу чипа на Илян беше вътрешна работа, затова беше нужен вътрешен човек от ИмпСи. Мнозина други можеха да се справят не по-зле от мен.

— Не… — Грегор го изгледа преценяващо. — Мисля, че ми трябваше бивш вътрешен човек от ИмпСи. И дори и сега не се сещам за други такива.

Майлс се отказа да спори. Трябваше да е само любезен, не откровен. Освен това можеше никога повече да не му се удаде толкова удобен момент да отправи молбата си.

— Благодаря ти, Грегор.

— Мислех за подходяща награда за добре свършената работа — прибави императорът.

— О, така ли?

— Традиционната награда е нова работа. Тази седмица случайно ми трябва нов шеф на ИмпСи.

— И?

— Искаш ли я? Въпреки че по традиция това място се заема от действащ военен офицер, няма закон, който да ми забранява да назнача цивилен.

— Не.

Грегор повдигна вежди.

— Честно?

— Честно — твърдо отвърна Майлс. — Това е адски досадна канцеларска работа, а и шефът на ИмпСи почти никога не напуска щаба. Няма да ми хареса.

— Мисля, че можеш да се справиш.

— Мисля, че мога да се справя с почти всичко, което се наложи, ако ти заповядаш, Грегор. Това заповед ли е?

— Не. Откровен въпрос.

— Тогава вече получи откровения ми отговор. Гай Алегре е много по-подходящ от мен. Има достатъчно бюрократичен опит и е уважаван както на Комар, така и на Бараяр. Никой няма да оспори назначаването му.

Императорът се усмихна.

— Всъщност очаквах да кажеш точно това.

— Тогава защо ме попита?

— Просто от учтивост. За да ти дам възможност да откажеш. Искаш ли кафе? Закуска?