Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 190

— Ще видим. След няколко дни трябва най-после да приключа заключителната част от ревизорското си разследване. После… Не съм съвсем сигурен какво ще правя.

Последва кратко мълчание. Тримата замислено се заеха с десерта си. Накрая Илян се прокашля и се обърна към графинята.

— Днес подписах договора за наем на новия апартамент, Корделия. Утре ще мога да се нанеса.

— О, прекрасно.

— Искам да благодаря на двама ви, особено на теб, Майлс, за гостоприемството. И за помощта.

— Какъв апартамент? — попита Майлс. — Боя се, че тази седмица живея в комуникационния си пулт.

— Напълно разбираемо. Лейди Алис ми помогна да го намеря.

— В нейния блок ли е? — Дали Илян можеше да си го позволи? Вицеадмиралската пенсия бе прилична, а и с предишния си скромен, отдаден на работата живот, трябваше да е натрупал значителни спестявания.

— Мисля, че вече не съм такава заплаха за съседите си като някога, но в случай, че някой стар враг има лош мерник… апартаментът е на няколко преки от нея. Навярно няма да е зле да пуснем слухове, че съм зле с паметта. Това ще ме направи по-безинтересна мишена.

— Смяташ ли да продължиш работата си в ИмпСи, макар и не като шеф… не знам… може би като консултант или нещо подобно?

— Не. След като случаят с, хм, странното покушение срещу мен е решен, реших да напусна. Не се шокирай толкова, Майлс. Четирийсет и пет години имперска служба не могат да се нарекат трагично рано свършила кариера.

— Сигурно си прав. Ще липсваш на Грегор. На всички ни.

— О, аз пак ще съм тук.

* * *

Майлс приключи ревизорския си доклад следващия следобед, включително съдържанието и сравнителния показалец. Отпусна се на стола пред комуникационния пулт и се протегна. После записа окончателния вариант на шифрован диск и се обади на секретаря на Грегор, за да си уговори официална среща на другата сутрин. Най-после щеше да предаде доклада, наред с веригата и печата.

Половин час по-късно майка му го откри с помощта на Мартин и половината от нейните прислужници да пренася всичките си вещи в другото крило.

— Майлс, мили, какво нравиш?

— Пренасям се в стаите на дядо. Вече никой не ги използва. Защо не? — Той нервно зачака някакво възражение, като мислено подготвяше защитната си реч.

— О, чудесна идея! Крайно време беше да се измъкнеш от тази малка стая. Там си от петгодишен, за Бога.

— И аз… така си помислих. Смятам да заема целия втори етаж, с Жълтия салон и другите стаи. Може да… ми идват гости или нещо подобно.

— Когато заминем на Сергияр, цялата къща ще е на твое разположение.

— Да, но искам да имам свой апартамент, докато сте тук. Преди никога не ми се е налагало.

— Знам. Сега ти си тук, а мен ме няма. Понякога животът наистина е странен. — Тя се отдалечи, като си тананикаше под нос.

С толкова много носачи преместването отне само около час. Разбира се, във флота на „Дендарии“ имаше поне още един тон лични вещи на адмирал Нейсмит, които някак си трябваше да си вземе. В крайна сметка едва ли някой щеше да използва дрехите или специално пригодения за ръста му боен скафандър. Израсналата в космоса Куин щеше да го нарече „домашар“. И щеше да е… наполовина права.