Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 183

— Той призна ли?

— Нещо повече. Заловихме го, докато се опитваше да смени филтъра в предишния си кабинет.

— Това… явно не е станало случайно.

Майлс злобно се ухили.

— Случайността — напевно произнесе той — помага на подготвения ум, както беше казал някой. Не. Не стана случайно.

Грегор го изгледа обезпокоено.

— Но той ми докладва тази сутрин… и през цялото време е знаел… Бях почти готов да го утвърдя за постоянен шеф на ИмпСи.

Майлс сви устни.

— Да. И щеше да е добър шеф. Почти. Виж, хм… обещах на Дъв Галени да предадеш на Лайза, че той не е предател.

— Разбира се. Тя беше извънредно опечалена от снощната сцена. Обясненията на Хароче ни хвърлиха в мъчителни съмнения.

— Лукас винаги е бил ловък — промърмори Илян.

— Защо го е извършил? — попита Грегор.

— Все още трябва да открия отговорите на много въпроси преди да напиша доклада си — отвърна Майлс. — И повечето от тях, изглежда, започват със „защо“. И това е най-интересният въпрос.

— И най-трудно ще откриеш отговора му — предупреди го Илян. — Къде, какво, как, кой — за тези въпроси поне има веществени доказателства.

— Има много неща, които е в състояние да ни каже единствено Хароче — рече Майлс. — Но не можем да го подложим на разпит с опиат, жалко. Мисля… че бихме могли да измъкнем нещо от него, ако започнем тази вечер, докато все още не е възвърнал самообладанието си. До утре вече ще се е възстановил и ще иска адвокат. Не… не ние. Ясно е, че ме мрази до мозъка на костите си, макар че пак опираме до въпроса защо… Саймън, можеш ли… ще проведеш ли разпита вместо мен?

Илян прокара длан по лицето си.

— Ще опитам. Но щом е искал да ме елиминира, не виждам защо да не издържи на всякакъв морален натиск от моя страна.

— Почакайте — каза Грегор. — Имам по-добра идея.

ГЛАВА 27

— Наистина ли трябва да гледам това? — прошепна в ухото на Майлс Иван, докато малката им група се приближаваше към килията на Хароче. — Очертава се много неприятен спектакъл.

— Да, поради две причини. Ти през цялото време беше мой официален свидетел и несъмнено по-късно ще се наложи да даваш показания под клетва. Освен това нито аз, нито Илян сме способни да се справим с Хароче, ако реши да се разбеснее.

— Мислиш ли, че ще се стигне дотам?

— Всъщност… не. Но Грегор смята, че присъствието на обикновен пазач, някой от бившите хора на Хароче, ще въздейства лошо на, хм, откровеността му. Ще трябва да го изтърпиш, Иване. Няма нужда да говориш, само ще слушаш.

Стражът набра кода, отвори вратата на килията и почтително се отдръпна. Майлс влезе пръв. Новите килии на ИмпСи не бяха особено просторни, но имаха индивидуални бани. Все още обаче миришеше на военен затвор. Хароче седеше на една от двете койки, облечен в униформените си панталони и риза, които бе носил само преди половин час. Ала беше без куртка и ботуши, без никакви отличия за ранга си, без сребърните си очи.