Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 182

Генералът се сепна, после се замисли.

— Комарец за началник на комарския отдел?…

— Радикално решение — меко каза Майлс, — но може да се окаже успешно.

— Струва ми се, че избързвате, лорд Воркосиган — отвърна Алегре. — Не е сигурно, че Грегор ще ме утвърди за постоянен шеф на ИмпСи.

— Има ли друга възможност? — сви рамене Майлс. — Олшански още не е достатъчно опитен, а началникът на галактическия отдел ужасно обича работата си. С предстоящия брак на императора вашият опит в комарските въпроси ви прави почти идеален, бих казал.

— Дори да е така — малко уплашено отстъпи Алегре. Дали най-после започваше да съзнава смисъла на всичко това? — Утре ще мислим за това. За днес ми стига. Ще ме извините ли, господа? Мисля, че е най-добре да започна с кратко проучване на файловете в офиса на Хароче… на Илян. И… да свикам на съвещание началник-отделите, за да оценим, хм, събитията. Някакви предложения, Саймън?

Илян поклати глава.

— Действай. Ще се справиш.

— Дъв — обърна се генералът към Галени, — поне се прибери да вечеряш и да се наспиш преди да вземеш каквото и да било важно решение, обещаваш ли ми?

— Да, господине — неутрално отвърна комарецът. Делия стисна ръката му. Дъв не я бе пуснал, забеляза Майлс, през целия разговор. Явно не искаше да рискува да му я отнемат. Когато се поуспокоеше, навярно щеше да разбере, че ще са нужни поне четирима едри мъже с ръчни трактори, за да я отскубнат от ръката му. Безразсъдно смели едри мъже. Иван също го видя и се намръщи.

— Вие ли ще докладвате на Грегор, милорд ревизор, или да го направя аз? — попита Алегро.

— Аз ще се погрижа. Вие обаче трябва да се явите при него веднага щом навлезете в обстановката.

— Да. Благодаря ви. — Двамата небрежно си отдадоха чест и генералът излезе.

— Сега ли ще се обадиш на Грегор? — попита Галени.

— Да — отвърна Майлс. — Трябва веднага да му съобщя какво се случи, защото по-рано нямах възможност. Офисът на шефа на ИмпСи следи всичките му комуникационни пултове.

— Когато разговаряш с него… — Дъв погледна Делия и отново стисна ръката й, — би ли го… помолил да каже на Лайза, че не съм предател?

— Разбира се. Имаш думата ми.

— Благодаря.

Майлс нареди на дежурния ефрейтор да придружи Галени и Делия до изхода и им позволи да използват колата му. Но задържа Иван, като отклони невинното му предложение да остави Галени в апартамента му и после да откара Делия. После седна пред комуникационния пулт. Илян си придърпа стол и се настани до него.

— Сир — каза Майлс, когато над видеоплочата се появи горната половина от тялото на Грегор. Императорът бършеше устата си със салфетка.

Чул това официално обръщение, Грегор повдигна вежди. Майлс бе успял да привлече вниманието му.

— Да, милорд ревизор. Някакъв напредък? Проблеми?

— Свърших.

— Мили Боже! Хм… бихте ли ми разказали?

— Ще получите всички подробности — Майлс погледна настрани към Илян — в доклада ми, но накратко, отново оставате без шеф на ИмпСи. Не е бил Галени. Бил е самият Хароче. Дойде ми наум, че спорообразните частици на прокариотите трябва да са останали във въздушните филтри.