Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 180

С това задълженията му на имперски ревизор, слава богу, приключваха. Трябваше само да докладва на Грегор и да предаде всички доказателства на съответните власти — в този случай съда на Службата. „Аз само трябваше да открия истината. Не е моя работа да решавам какво да правим с нея.“ Макар да предполагаше, че съветите му имат известна тежест.

Когато най-после свършиха във вътрешния отдел, двамата с Илян последваха лаборанта по коридора.

— Чудя се какво ще направи сега Хароче — рече Майлс.

— Хвърлил е прекалено много време и усилия да фалшифицира данните в комуникационните пултове и просто не се е сетил за проклетите филтри.

— Мислех, че ще се опита да представи всичко като инсценировка. Дали няма да прибегне до стария ворски изход? Изглеждаше… много блед. Предаде се по-бързо, отколкото очаквах.

— Ти му нанесе по-тежък удар, отколкото си очаквал. Не си знаеш силата, Майлс. Но не. Самоубийството не е в неговия стил — отвърна Илян. — Пък и е трудно да го извърши без помощта на тъмничарите си.

— Смяташ ли… че трябваше да загатна за такава помощ? — деликатно попита Майлс.

— Лесно е да умреш. — Лицето на Илян се напрегна. Дали си спомняше за молбите си в клиниката Майлс да сложи край на мъките му? — Трудно е да живееш. Нека копелето изтърпи военния си съд. И последната безкрайна минута.

* * *

Новият арест на ИмпСи беше много по-малък от стария, но входът и помещението за регистриране на затворници бяха същите. При комуникационния пулт на пропуска завариха капитан Галени и Делия Куделка. Генерал Алегро и дежурният офицер тъкмо привършваха с формалностите по освобождаването. Иван ги наблюдаваше. Очевидно вече бяха отвели Хароче. Майлс се надяваше да са му дали килията на Галени.

Дъв все още бе в зелената униформа, която беше носил на императорския прием, сега цялата измачкана. Очите му бяха зачервени от безсъние, Лицето му излъчваше опасно напрежение.

Той се обърна към Майлс.

— По дяволите, Воркосиган, къде се губи толкова време?

— Хм… — Майлс докосна веригата си, за да му напомни, че все още е имперски ревизор.

— По дяволите, милорд ревизор — изсумтя Дъв, — къде се губи толкова време? Снощи ми каза, че веднага ще дойдеш. Мислех, че ще ме освободиш. После не знаех какво да мисля. Напускам тая проклета параноично тъпа организация веднага щом изляза оттук. Край.

Алегре потръпна.

Делия докосна Галени по ръката. Той хвана нейната и гневът му видимо се поуталожи.

„Ами, получих припадък, после трябваше да прегледам заблуждаващия доклад на Хароче, след това да чакам Уедел да дойде от Имперския научноизследователски институт и не смеех да се свържа с никого по комуникационнните пултове от вкъщи. Трябваше да отида лично и…“

— Да. Съжалявам. Боя се, че ми трябваше цял ден, за да събера оневиняващите те доказателства.

— Майлс, откакто открихме, че е саботаж, минаха само пет дни — отбеляза Илян. — Ще ти отнеме повече време да подготвиш ревизорския си доклад.

— Доклади! — въздъхна Майлс. — Пфу! Но, Дъв, разбери, не беше достатъчно да наредя да те пуснат. Щяха да ме обвинят в пристрастие.