Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 170

— Съвършеното престъпление — промърмори Майлс.

— Почти. Истинското съвършено престъпление изобщо не се разкрива. По всичко личи, че вашето инкриминиране е било някаква подсигуровка, поради което няма начин да не е допусната грешка.

— Като командир на наемниците от Дендарии никога не съм имал съвършен тактически план — въздъхна Майлс.

— Уверявам ви. че същото се отнася за вътрешния отдел — призна Хароче.

— Всички тези доказателства са прекалено косвени, ако не разполагаме със самопризнания.

— Да, И не съм сигурен как да получа такива. Разпитът с опиат е изключен, Чудех се… дали не бихте могли да ми помогнете в това отношение. Вие познавате Галени. Използвайте прочутата си способност да го убедите.

— Бих могъл — отвърна Майлс, — ако смятах, че Дъв е виновен.

Генералът поклати глава.

— Не вярвам да открием повече доказателства. Често се налага да продължиш с малкото, с което разполагаш, просто защото трябва да продължиш. Не можеш да спреш.

— Да оставим валяка да си върви, независимо какво прегазва, така ли? — повдигна вежди Майлс. — Как възнамерявате да продължите?

— С военен съд, навярно. Случаят трябва да бъде приключен. Както сам отбелязахте, не можем да го оставим висящ.

Как щеше да се произнесе военният съд, след като ИмпСи настояваше за бързо решение? Виновен? Невинен? Или по-мъгляво: невинен поради липса на доказателства?

— Не, по дяволите. Не искам военните съдии да издадат несигурна присъда и после да се приберат вкъщи за вечеря. Искам ясен отговор. Трябва да продължите да търсите. Не можем просто да спрем с Галени.

Хароче въздъхна и поглади брадичката си.

— Майлс, вие искате от мен да започна лов на вещици. Което потенциално е много опасно за моята организация. Искате да обърна ИмпСи с главата надолу, и за какво? Ако комарецът наистина е виновен — а аз съм почти убеден, че е така — вие ще трябва да отидете прекалено далеч, за да откриете заподозрян, който да ви е по вкуса. Докъде ще стигнете така?

„Не дотук, по дяволите.“

— Бъдещата императрица няма да остане доволна от вас. Нито от мен.

Хароче сбърчи лице.

— Наясно съм. Тя изглежда много мила млада жена и не ми е приятно да мисля, че това ще й причини мъка, но аз съм положил клетва пред Грегор. Вие също.

— Да.

— Ако не можете да предложите нищо конкретно, аз съм готов да повдигна обвинението и да оставя военния съд да реши.

„Можеш да повдигнеш обвинението, но аз няма да запаля фитила…“

— Мога да откажа да приключа случая, за чието разследване съм назначен.

— Ако военният съд издаде присъда, ще трябва да го приключите, милорд.

„Не, няма.“ Тази мисъл го накара да премигне. Ако пожелаеше, можеше да продължава разследването до безкрай и Хароче нямаше как да му попречи. Нищо чудно, че генералът се държеше толкова любезно. Майлс дори имаше право да наложи вето на военния съд. Ала имперските ревизори по традиция избягваха да използват огромните си правомощия. Те бяха избирани не само заради постиженията си, но и заради изключителната си честност. Не биваше да нарушава вътрешните закони на ИмпСи повече от минимално необходимото за…