Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 24

Тогава малката компютърна присадка, която носеше като бижу в ухото си, му съобщи за жестоката смърт на Пипо, ксенологът на Лузитания, и Андрю веднага застана нащрек. Прекъсна студентите си:

— Какво знаете за прасенцата? — попита той.

— Те са единствената ни надежда за изкупление — отвърна един от студентите; той приемаше Калвин по-сериозно, отколкото Лютер.

Андрю веднага погледна към студентката Пликт; знаеше, че тя не би понесла подобен мистицизъм.

— Те не съществуват на белия свят заради каквито и да са човешки цели, дори заради изкуплението — рече Пликт със смразяващо презрение. — Те са истински рамани, досущ като бъгерите.

Андрю кимна, ала се намръщи:

— Използваш дума, която още не е общоприета.

— Би трябвало — рече Пликт. — Всеки жител на Трондхайм, пък и всеки норман в Стоте свята, би трябвало да е чел вече книгата на Демостен „Историята на Бутан в Трондхайм“.

— Би трябвало, но не сме го направили — въздъхна един студент.

Пликт затвори очи:

— В нордическия език съществуват четири равнища на чуждестранност. Първото е чуждоземен или „утленинг“ — чужденец, когото определяме като човек от нашия свят, но от друг град или от друга страна. Второто е „фрамлинг“ — Демостен е изпуснал ударението в нордическото „фремлинг“. Това е чужденецът, когото определяме като човек, но от друга планета. Третото е „раман“ — чужденец, когото определяме като човек, но от друг вид. Четвъртото се отнася за истинския чужденец — „варелсе“, в това число са и животните, с този вид не е възможно да се разговаря. Представителите му са живи, но не можем да отгатнем от какви подбуди или цели се ръководят действията им. Биха могли и да са разумни същества, биха могли да изпитват чувства, ала ние да не знаем за това.

Андрю забеляза, че някои от студентите се подразниха. Той привлече вниманието им.

— Струва ви се, че се дразните от арогантността на Пликт, но не е така. Пликт не е арогантна; тя е просто точна. С право се срамувате, че още не сте прочели Демостеновата история на собствения си народ и поради този си срам се ядосвате на Пликт, защото тя не носи вашия грях.

— Мислех си, че Говорителите не вярват в греха — рече едно намусено момче.

Андрю се усмихна:

— Ти вярваш в греха, Стирка, и действията ти са съобразени с тази вяра. Значи грехът за теб е реален и след като знае това, Говорителя трябва също да повярва в него.

Стирка обаче не се предаваше:

— Какво общо може да имат всичките тези приказки за утленинги, фрамлинги, рамани и варелсе с Ксеноцида на Ендър?

Андрю се обърна към Пликт. Тя се замисли за миг:

— Това е наистина свързано с глупавия спор, който досега водехме. Чрез тези нордически равнища на чуждестранност можем да разберем, че стореното от Ендър не е истински ксеноцид, защото когато е унищожил бъгерите, ние сме ги смятали за варелсе; чак години по-късно, когато първият Говорител на мъртвите написва „Царицата на кошера“ и „Хегемона“, човечеството разбира, че бъгерите не са варелсе, а рамани; дотогава не е съществувало разбирателство между бъгерите и хората.