Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 22

— Кажи на Либо да не идва, само му покажи симулацията и виж дали и той може да разбере, преди да съм се върнал. Той ще схване — това е отговорът на големия въпрос. Отговорът на всичко.

— Кажи ми го!

Той се засмя:

— Я не ме баламосвай! Либо ще ти каже, ако сама не можеш да го видиш.

— Къде отиваш?

— Да попитам прасенцата дали съм прав, разбира се! Но знам, че съм прав, дори да ме излъжат. Ако не си дойда до един час, значи съм се подхлъзнал в дъжда и съм си счупил крака.

Либо не успя да се върне, за да види симулациите. Събранието на плановия комитет продължи извънредно дълго в спор дали да се разшири пасището на добитъка, а след него Либо трябваше да направи и седмичните покупки в бакалницата. Когато се върна, Пипо бе вече навън от четири часа, мръкваше, а ръмежът бе обърнал на сняг. Веднага излязоха да го потърсят, бояха се, че ще са им нужни часове, докато го открият в горите.

Намериха го твърде бързо. Тялото му вече се вкочанясваше върху снега. Прасенцата дори не бяха посадили дърво в него.

ВТОРА ГЛАВА

ТРОНДХАЙМ

Дълбоко съжалявам, че не можах да отговоря на искането ви за повече подробности относно обичаите на ухажване и брак на лузитанците-аборигени. Това сигурно ви причинява неизмерима скръб, инак никога нямаше да помолите Ксеноложкото общество да ме санкционира за неспособността ми да сътруднича на вашите изследвания.

Когато бъдещите ксенолози се оплакват, че не съм събрал подходящите данни при наблюденията си върху пекениносите, винаги им казвам да препрочетат ограниченията, които са ми наложени от закона. Позволено ми е да водя само един помощник при теренните си проучвания; не бива да задавам въпроси, които да издават очакванията на хората, за да не ни имитират; не бива да предлагам информация, която да предизвиква паралелни отговори; не бива да оставам при тях повече от четири часа еднократно; изключая облеклото ми, не бива да използвам технологични продукти в тяхно присъствие, включая камери, магнетофони, компютри, дори писалка, с която да пиша върху изкуствена хартия; не може дори да ги наблюдавам, без те да знаят това.

Накратко: не мога да ви кажа как се размножават пекениносите, защото те решиха да не го правят пред мен.

Разбира се, вашите изследвания са парализирани! Разбира се, вашите заключения за прасенцата са абсурдни! Ако трябваше да изследваме вашия университет при същите ограничения, които ни връзват ръцете при наблюденията ни върху лузитанските аборигени, несъмнено щяхме да заключим, че хората не се възпроизвеждат, сформират някакви групи по интереси и посвещават целия цикъл на живота си на превръщането си от студенти-ларви във възрастни професори. Бихме могли дори да предположим, че професорите упражняват някакво значимо влияние върху човешкото общество. Едно компетентно изследване бързо ще разкрие неточностите в такова едно заключение — но в случая с прасенцата не е позволено никакво компетентно изследване, такава възможност дори не се обмисля.