Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 206

Уанда безмълвно посочи малките издутини върху корема на Човек.

— Да — каза Човек. — Това са дръжките. Удостоеният брат поставя малката майка на една от тях, тя се държи много здраво по целия път до бащата. — Докосна корема си. — Това е най-голямата ни радост през втория ни живот. Ако е възможно, бихме носили малките майки всяка нощ.

Шаутър запя, протяжно и високо, а отворът в дървото-майка започна отново да се затваря.

— Всичките тези женски, малките майки — попита Ела, — те дали усещат?

Човек не разбра.

— Дали са будни? — попита Ендър.

— Разбира се — отвърна Човек.

— Онова, което има предвид — обясни Уанда, — е дали малките майки могат да мислят? Дали разбират езика?

— Те ли? — попита Човек. — Не, те не са по-умни от кабрите. И са съвсем малко по-умни от масиосите. Те вършат само три неща. Ядат, пълзят и се държат за дръжките. Онези от външната страна на дървото — те сега започват да се учат. Спомням си как се катерех по кората на дървото-майка. Значи тогава съм имал памет. Но съм един от малцината, които помнят толкова отрано.

Очите на Уанда се изпълниха с неволни сълзи.

— Всички майки… се раждат, съешават се, раждат и умират още през детството си. Те дори не съзнават, че са били живи.

— Това е сексуален диморфизъм, доведен до смехотворна крайност — каза Ела. — Женските достигат полова зрелост рано, а пък мъжките — късно. Ирония на съдбата е, че доминиращите женски са до една стерилни. Те управляват цялото племе, а собствените им гени не могат да бъдат предавани…

— Ела — рече Уанда, — какво ли би станало, ако успеем да разработим начин, малките майки да износват децата си, без да бъдат разкъсвани. Нещо като цезарово сечение. С използване на богат на протеин заместител на тялото на майката. Биха ли могли женските да оцелеят и да достигнат зрелост?

Ела не получи възможност да отговори. Ендър ги хвана за ръцете и ги издърпа.

— Как смеете! — прошепна той. — Ами какво би станало, ако те намерят способ нашите малки момиченца да зачеват и износват деца, които да се хранят от плътта на мъничките им телца?

— За какво говориш! — възкликна Уанда.

— Това е гадно — рече Ела.

— Не сме дошли тук да нападаме самите корени на живота им — каза Ендър. — Дошли сме тук да намерим начин да споделим този свят с тях. След сто или след петстотин години, когато са научили достатъчно, за да извършат и без нас промените, те сами ще решат дали да променят способа, по който се зачеват и износват децата им. Но ние не можем да гадаем как ще им се отрази, ако изведнъж до зрелост достигнат колкото женски, толкова и мъжки. За какво? Не могат да родят повече деца, нали? Не могат да си съперничат с мъжките, да станат бащи, нали? Тогава за какво ще са необходими?

— Но те умират, без дори да са живели…

— Те са онова, което са — рече Ендър. — Те решават какви промени ще направят, а не вие, не и от вашата гледна точка на слепци — да се опитвате да ги накарате да живеят пълноценно и щастливо като нас.

— Прав си — съгласи се Ела. — Разбира се, че си прав. Съжалявам.