Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 205

Ела откачи фенерчето си от колана и му го подаде. Ръката на Уанда се стрелна и сграбчи Ела за китката.

— Машина! — рече тя. — Не можеш да я носиш тук.

Ендър внимателно взе фенерчето от ръката на Ела.

— Оградата падна — каза той — и сега може да се заемем с всички Съмнителни дейности.

Той насочи фенерчето към земята, включи го, сетне намали силата и разшири обсега на лъча. Съпругите изроптаха, а Шаутър докосна Човек по корема.

— Казах им, че можете да правите малки луни през нощта — каза той. — Казах им, че си ги носите с вас.

— Ще навредя ли с нещо, ако насоча тази светлина към сърцето на дървото-майка?

Човек попита Шаутър и тя протегна ръка към фенера. Сетне запя тихо, с трепереща ръка го наклони леко и сребристата светлина проникна през дупката. Почти веднага се отдръпна и насочи фенерчето в друга посока.

— Яркостта на светлината ги заслепява — рече Човек.

Джейн прошепна в ухото на Ендър:

— Гласът й отеква във вътрешността на дървото. Когато проникна светлината, ехото модулира, което предизвика висок обертон. Дървото отговаряше, като използваше тона на Шаутър.

— Виждаш ли? — попита тихо Ендър.

— Коленичи и ме доближи достатъчно, а сетне ме обърни към отвора.

Ендър й се подчини, бавно приближи глава към процепа, тъй че бижуто в ухото му да получи добра гледна точка към вътрешността. Джейн описваше онова, което виждаше. Ендър клеча дълго, без да помръдне. После се обърна към останалите.

— Малките майки — рече Ендър. — Там е пълно с малки, бременни майки. Не по-дълги от четири сантиметра. Една от тях ражда.

— С бижуто си ли виждаш? — попита Ела.

Уанда приклекна до него, опитваше се да надзърне вътре, ала не успяваше.

— Невероятен сексуален диморфизъм. Женските достигат до полова зрелост още в детството си, раждат и умират. — Тя попита Човек: — Всичките онези малки, които са навън, на дървото, всички са братя, нали?

Човек повтори въпроса към Шаутър. Съпругата отиде близо до процепа в дънера и взе едно сравнително едро бебе. Изпя няколко строфи за обяснение.

— Това е малка майка — преведе Човек. — Тя ще се присъедини към останалите съпруги, за да се грижи за децата, когато стане достатъчно възрастна.

— Само една ли е? — попита Ела.

Ендър потрепери и се изправи:

— Тя е стерилна, инак никога не биха й дали да се съеши. Не би могла да роди деца.

— Защо не? — попита Уанда.

— Защото няма родилен канал — рече Ендър. — Бебетата си пробиват пътя със зъби.

Уанда прошепна някаква молитва. Ела обаче беше по-любопитна от всякога:

— Знаменито! — рече тя. — Ала щом са толкова малки, как се съешават?

— Носим ги при бащата, разбира се — рече Човек. — Как иначе? Бащата не може да дойде тук, нали?

— Бащите — рече Уанда. — Така наричат най-уважаваните дървета.

— Точно така — потвърди Човек. — Бащите са със зряла кора. Те изпускат праха си върху кората, в сока. Ние занасяме малката майка при бащата, който съпругите са избрали. Тя пълзи по кората, а прахът прониква в корема й и го изпълва с малки.