Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 203

Ендър се усмихна. Харесваше му Джейн да му говори отново, добре беше да знае, че може да разчита на помощта й.

Разбра, че Мандачува бе попитал нещо Уанда, защото чу прошепнатия й отговор.

— Той слуша бижуто в ухото си.

— Царицата на кошера ли е? — попита Мандачува.

— Не — отвърна Уанда. — Това е… — опитваше се да намери думата — това е компютър. Машина, която може да говори.

— Мога ли и аз да имам такава? — попита Мандачува.

— Някой ден — отвърна Ендър и така спести на Уанда грижата да търси отговор.

Жените замлъкнаха, прозвуча отново само гласът на Шаутър. Мъжките веднага се развълнуваха, запристъпваха на палци.

Джейн прошепна в ухото му:

— Сега самата тя говори на мъжкия език.

— Велик ден — каза тихо Ароу. — Жените да говорят на мъжкия език на това място. Никога досега не се е случвало.

— Тя те кани да дойдеш — каза Човек. — Кани те като сестра брата.

Ендър веднага излезе на просеката и закрачи право към нея. Макар и да бе по-едра от мъжките, пак беше с около петдесет сантиметра по-ниска от Ендър, затова той веднага коленичи. Сега лицата им бяха на едно равнище.

— Благодарен съм за любезността към мен — рече Ендър.

— Това мога да го кажа и на женския език — каза Човек.

— Кажи го все пак на своя език — рече Ендър. Така и стана. Шаутър посегна и докосна гладката кожа на челото му, поникналата четина на брадата му; натисна с пръст устната му, а той затвори очи, но не потрепна, когато постави нежно пръст върху клепача му. Тя заговори:

— Ти ли си светият Говорител? — преведе Човек.

Джейн поправи превода му:

— Той добави думата свят. Ендър погледна Човек в очите:

— Не съм свят — рече.

Човек се стегна.

— Кажи й го.

В първия миг беше объркан; сетне явно реши, че Ендър бе по-малко опасен от двамата.

— Тя не каза „свят“.

— Превеждай ми какво казва, колкото можеш по-точно — рече Ендър.

— Ако не си свят, тогава как разбра какво точно е казала?

— Моля те — каза Ендър, — бъди точен в превода си.

— Към теб ще бъда точен — рече Човек. — Ала когато говоря на нея, тя чува моя глас, който изрича думите ти. Трябва да ги произнасям… внимателно.

— Бъди точен — каза Ендър. — Не се страхувай. Важно е тя да чуе точно онова, което казвам. Кажи й го. Кажи й, че я моля да ти прости, че й говориш грубо, но аз съм един груб фрамлинг — може да й го кажеш точно така.

Човек обели очи, ала се обърна към Шаутър и заговори.

Тя отвърна кратко. Човек преведе:

— Казва, че главата й не е издялана от корен на мердона. Казва, че, естествено, разбира това.

— Кажи й, че ние, хората, никога не сме виждали такова голямо дърво. Помоли я да ни обясни какво тя и останалите съпруги правят с него.

Щом Човек преведе думите му, Шаутър мигновено отиде до дървото, докосна го и запя.

Сега вече, сбрани близо до дървото, можеха да видят масата от създания, които се виеха в кората му. Повечето от тях бяха не по-дълги от четири-пет сантиметра. Изглеждаха като ембриони, макар розовите им телца да бяха покрити с тънък слой тъмна козина. Очите им бяха отворени. Катереха се едно връз друго, бореха се да си извоюват място до петното от изсъхващо тесто, което покриваше кората.