Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 202

— Надявам се, че знаеш какво правиш, Говорителю — прошепна Уанда.

— Импровизирам — отвърна Ендър. — Как смяташ, че върви?

Тя не отговори.

Шаутър се завърна в голямата къща. Ендър се обърна и отново пое към гората. Гласът на Шаутър се изви почти мигновено.

— Тя ти заповядва да почакаш — каза Човек. Ендър не спря и след малко беше вече от другата страна на мъжките прасенца.

— Ако ме помоли да се върна, може и да се върна. Но трябва да й кажеш, че не съм дошъл нито да командвам, нито да ме командват.

— Не мога да го кажа — рече Човек.

— Защо?

— Чакай аз да опитам — рече Уанда. — Човек, ти искаше да кажеш, че се страхуваш, или че няма думи за това?

— Няма думи. Не може един брат да говори на съпруга за командване от негова страна и за молба от нейна, тези думи не могат да бъдат изречени в такъв смисъл.

Уанда се усмихна на Ендър.

— Тук не става въпрос за рангове, Говорителю. А за език.

— Не разбират ли вашия език, Човек? — попита Ендър.

— Не може да се говори на мъжки език в родилното място — отвърна Човек.

— Кажи й, че моите думи не могат да бъдат изречени на женския език, а само на мъжкия, кажи й също, че аз… я моля… да ти разреши да превеждаш думите ми на мъжки език.

— Ти си голяма беля, Говорителю — рече Човек.

Обърна се и заговори отново на Шаутър.

Изведнъж долчинката се изпълни от звуците на женския език, десетина най-различни песни я огласиха, досущ като хор, който се разпява.

— Говорителю — рече Уанда, — ти току-що наруши почти всички правила на обичайната антропологична практика.

— И кое пропуснах да наруша?

— Единственото, за което се сещам, е, че още не си убил някое от тях.

— Онова, което пропускаш — рече Ендър, — е, че аз не съм тук като учен, който да ги изследва. Тук съм като посланик, който да сключи с тях договор.

Съпругите спряха да пеят също тъй внезапно, както и бяха започнали. Шаутьр излезе от къщата си и отиде в средата на просеката, за да застане съвсем близо до огромното централно дърво. Запя.

Човек й отвърна — на езика на братята. Уанда му прошепна грубия превод.

— Той й предава онова, което му каза — за това, че си дошъл като равен.

Съпругите отново изригнаха в какофонична песен.

— Как ти се струва, какъв ще е отговорът им? — попита Ела.

— Откъде да знам? — отвърна Уанда. — И аз съм тук толкова отдавна, колкото и ти.

— Мисля, че ще разберат и ще приемат условията — каза Ендър.

— Защо смяташ така? — попита Уанда.

— Защото дойдох от небето. Защото съм Говорител на мъртвите.

— Не си въобразявай, че си великия бял бог — каза Уанда. — Това обикновено не върши добра работа.

— Но не съм и Писаро²³ — отвърна й Ендър.

Джейн прошепна в ухото му:

— Започвам да схващам донякъде женския език. В бележките на Пипо и Либо се съдържаха основните правила на мъжкия език. Преводите на Човек са много полезни. Женският език е много близък до мъжкия, само че ми се струва по-архаичен — по-близък до корените, с повече стари словоформи, — а всички словоформи в посока женска-мъжки са в императивен тон, докато в обратна посока тонът е умолителен. Женската дума за братята изглежда свързана с мъжката дума за масио, дървесния червей. Ако това е езикът на любовта, много чудно че изобщо успяват да се размножават.