Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 177

— Това няма нищо общо с Говорене от името на мъртвите. До един час трябва да узная как действа Десколадата.

— Трябва да помолиш мама — тя единствена знае.

— Не смятам, че ще се зарадва да ме види тази вечер.

— Аз ли да я помоля? Добър вечер, мамае, току-що бе разкрита пред Милагре като прелюбодейка, мамила цял живот децата си. И ако нямаш нищо против, бих искала да ти задам няколко научни въпроса.

— Ела, става дума за оцеляването на Лузитания. Да не говорим за брат ти Миро. — Обърна се и включи терминала. — Влез — каза й той.

Тя бе озадачена, но изпълни нареждането му. Компютьрът не разпозна името й.

— Изтрита съм. — Погледна го разтревожена. — Защо?

— Не си само ти. Всички.

— Това не е повреда — рече тя. — Някой е унищожил файла за достъп.

— Междузвездният конгрес е унищожил цялата местна памет. Всичко. Смятат ни за бунтовници. Миро и Уанда трябва да бъдат арестувани и откарани на Трондхайм, за да бъдат съдени. Освен ако не успея да убедя епископа и Боскиня да предприемат истински бунт. Разбираш ли? Ако майка ти не ти каже онова, което трябва да узная. Миро и Уанда ще бъдат пратени на двайсет и две светлинни години разстояние. Наказанието за измяна е смърт. Ала дори само явяването пред съда е равносилно на доживотен затвор. Ние всички ще сме отдавна мъртви, когато те се завърнат.

Ела гледаше с празен поглед в стената:

— Какво трябва да узнаеш?

— Трябва да знам какво ще открие комитетът, когато отвори файловете й. За това как действа Десколадата.

— Да — рече Ела. — Тя ще го направи заради Миро. — Погледна го предизвикателно. — Знаеш ли, тя наистина ни обича. Заради което и да е от децата си, би говорила дори с теб.

— Добре — каза Ендър. — Ще бъде най-добре, ако дойде сама. В покоите на епископа, след един час.

— Добре — рече Ела.

В един миг остана неподвижна. Сетне някакви нейни нервни окончания реагираха, тя скочи и забърза към вратата.

Там спря, върна се, прегърна го и го целуна по бузата.

— Доволна съм, че каза всичко — рече тя. — Доволна съм, че го научих.

Той я целуна по челото и я отпрати. След като вратата се затвори зад нея, той седна на леглото, сетне легна по гръб и се вторачи в тавана. Мислеше за Новиня, опитваше се да си представи как се чувства тя в момента. Колкото и да е ужасно, Новиня, дъщеря ти сега бърза да дойде при теб, у дома, сигурна, че въпреки болката и унижението, които преживяваш, ще забравиш напълно за себе си и ще направиш всичко, за да спасиш сина си. Аз бих заменил цялото си страдание, Новиня, за едно дете, което ми се доверява така.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

ОГРАДАТА

Едър равин стои на пазара и проповядва. Така се е случило, че един съпруг е намерил тази сутрин доказателства за прелюбодейството на жена си и тълпата я мъкне към площада, за да я убие с камъни. (Такава е познатата версия на тази история, ала един мой приятел, Говорител на мъртвите, ми разправи за двама други равини, които са се изправяли пред подобна ситуация. За тях ще ви разкажа и аз.)

Равинът отива и застава до жената. От уважение към него тълпата се въздържа и зачаква с камъни в ръце.