Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 158

Боскиня ги поздрави. Но не седна на предложения й стол. Вместо това се настани пред терминала на епископа, включи се и пусна програмата, която бе подготвила. В пространството над терминала се появиха няколко реда малки кубчета. Най-високият ред се състоеше само от няколко кубчета, другите под него — от много, много повече. Повече от половината редове, като се почне от най-високия, бяха оцветени в червено; останалите бяха сини.

— Много е красиво — рече епископ Перегрино. Боскиня погледна дом Кристау.

— Познаваш ли модела?

Той поклати глава.

— Но мисля, че знам за какво е свикано това събиране. Дона Криста се наведе напред:

— Има ли някое сигурно място, където бихме могли да скрием архивите, които искаме да запазим?

Изражението на отчуждено задоволство у епископ Перегрино се стопи.

— Аз не знам за какво е това събиране.

Боскиня се обърна от табуретката си към него.

— Бях много млада, когато ме назначиха за губернаторка на новата колония Лузитания. Беше голяма чест, голямо доверие да бъда избрана. Изучавах управление на общности и социални системи от дете и се бях справила добре по време на кратката си кариера в Опорто. Онова, което комитетът очевидно не бе погледал, бе обстоятелството, че вече бях изпълнена с подозрения, склонна към измама, както и шовинистка.

— Това са твои качества, на които всички ние се възхищаваме — рече епископ Перегрино.

Боскиня се усмихна:

— Моят шовинизъм означаваше, че след като колонията Лузитания бе моя, то аз ставам по-лоялна към интересите на Лузитания, отколкото към интересите на Стоте свята или на Междузвездния конгрес. Измамността ме доведе дотам, да се преструвам пред комитета в тъкмо обратното — че интересите на Конгреса са ми най-присърце. А подозрителността ме накара да повярвам, че Конгресът едва ли ще даде на Лузитания нещо тъй далечно като статут на не — зависимост и равенство спрямо Стоте свята.

— Разбира се, че не — рече епископ Перегрино. — Ние сме колония.

— Не сме колония — рече Боскиня. — Ние сме един експеримент. Проучих хартата и лиценза, както и всички заповеди на Конгреса, които се отнасят до нас, и открих, че за нас не важат обичайните закони за право на неприкосновеност. Открих, че комитетът има правото на неограничен достъп до всички записани файлове на всеки човек или институция в Лузитания.

Епископът започна да се ядосва:

— Да не искаш да кажеш, че комитетът има правото да преглежда поверителните файлове на църквата?

— Аха — рече Боскиня. — Още един колега шовинист.