Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 143

— Говорителю — рече Миро.

— Да — отвърна той и се остави да го измъкнат от състоянието на моментно съзерцание.

— Не искахме да те водим тук — рече твърдо Миро, ала тялото му беше така извърнато към Уанда, че Ендър разбра: всъщност Миро бе искал да го доведат, но включваше и себе си към нежеланието на Уанда, за да й покаже, че е с нея. Вие двамата сте влюбени, рече си наум Ендър. А тази вечер, ако Говоря тази вечер за смъртта на Марсау, ще се наложи да ви кажа, че сте брат и сестра. Ще трябва да забия помежду ви клина на кръвосмесителното табу. И сигурно ще ме намразите.

— Ще видиш някои… — Уанда не намери сили да го изрече.

Миро се усмихна:

— Ние ги наричаме Съмнителни дейности. Те започнаха случайно при Пипо. Ала Либо ги вършеше преднамерено и ние продължаваме работата му. Внимателно, постепенно. Ние не просто отхвърлихме правилата, наложени от Конгреса. Имаше кризи и трябваше да помогнем. Преди няколко години например на прасенцата не им достигаха масиоси, дървесните червеи, които са основната им храна…

— Това ли смяташ да му кажеш първо? — попита Уанда.

Аха, помисли си Ендър: за нея не е толкова важно да запази солидарността помежду им, колкото за него.

— Той е тук отчасти и за да Говори за смъртта на Либо — рече Миро. — А това се случи тъкмо преди нея.

— Нямаме доказателства за случайна връзка…

— Нека аз да установя случайните връзки — рече тихо Ендър. — Кажете ми какво стана, след като прасенцата изгладняха.

— Те казаха, че съпругите били изгладнели. — Миро пренебрегна безпокойството на Уанда. — Нали разбираш, мъжките събират храна за женските и за малките, но не им достигаше. Непрекъснато намекваха, че ще се наложи да влязат във война. И как навярно всички ще загинат. — Миро поклати глава. — Изглеждаха почти щастливи при тази мисъл.

Уанда се изправи.

— Той дори не е обещал. Не е обещал нищо.

— Какво искате да ви обещая? — попита Ендър.

— Да не съобщаваш за тези…

— Да не ви обадя ли? — попита Ендър.

Тя кимна, макар очевидно да се подразни от детинската фраза.

— Няма да обещая нищо подобно — рече Ендър. — Моята работа е да казвам.

Тя се врътна към Миро.

— Видя ли!

Миро на свой ред изглеждаше изплашен.

— Не бива да ни обаждаш. Ще запечатат вратата. Никога повече няма да ни пуснат!

— И вие ще трябва да си търсите друга работа, така ли? — попита Ендър.

Уанда го погледна презрително:

— Нима смяташ, че ксенологията е само това? Някаква си работа? Там, в гората, има друг интелигентен вид. Раман, а не варелсе, и той трябва да бъде опознат.

Ендър не отговори, ала погледът му не слизаше от лицето й.

— Това е като Царицата на кошера и Хегемона — рече Миро. — Прасенцата… те са като бъгерите. Само че са по-малки, по-слаби, по-примитивни. Човек може да изследва животните и да не дава пет пари, ако някое от тях падне мъртво или го изядат, ала тези… те са като нас. Не може просто да изучаваме глада им, да наблюдаваме унищожението им във войни, ние ги познаваме, ние…