Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 126

— Сега вече си свършен, Говорителю — извика радостно Олядо.

Повече от половината флотилия на Говорителя изчезна в серия от симулирани експлозии. Новиня седна на една табуретка.

Куара се настани на пода до нея.

— Чух ви да разговаряте с Куим навън — рече тя. — Крещяхте, затова можахме да чуем всичко.

Новиня усети, че се изчервява. Подразни се, че Говорителя бе чул как се скара със сина си. Това изобщо не му влизаше в работата. Нищо, свързано със семейството й, не му влизаше в работата. А и тя изобщо не одобряваше военните игри. Пък и беше толкова архаично, съвсем демоде. От стотици години не бе имало битки, ако не се броят непрекъснатите схватки с контрабандистите. Милагре беше толкова мирно място, че никой дори не притежаваше оръжие, по-опасно от шоковата палка на полицая. Олядо нямаше да види битка през целия си живот. А ето, че сега бе въвлечен във военна игра. Може би нещо, което еволюцията бе „вкарала“ в мъжкия род на вида — желанието да попилееш противника си на малки късчета или да го размажеш на земята. Или може би насилието, на което бе свидетел у дома си, го караше да си го избие чрез играта. Моя грешка. Още веднъж — моя грешка.

Най-неочаквано Олядо изпищя отчаян, след като флотилията му изчезна в серия от експлозии.

— Не го видях! Не мога да повярвам, че го направи! Аз дори не го видях да идва!

— Затова не пискай — рече Говорителя. — Върни записа и виж как го направих, за да можеш следващия път да контрираш.

— Мислех си, че Говорителите са като свещеници или нещо подобно. От къде на къде ще си толкова добър в тактиката?

Докато отговаряше, Говорителя се усмихна нарочно на Новиня.

— Понякога да накараш хората да кажат истината, е досущ като малка битка.

Олядо се облегна на стената със затворени очи, докато проиграваше записа на играта.

— Ти си бъркал в компютрите — рече Новиня. — И не особено хитро. И това ли минава за „тактика“ на Говорителите?

— Това те ядоса, нали? — усмихна се Ендър.

— Какво търсеше във файловете ми?

— Дойдох тук, за да Говоря за смъртта на Пипо.

— Аз не съм го убила. Файловете ми не ти влизат в работата.

— Ти ме повика тук.

— Промених решението си. Съжалявам. Но това не ти дава правото да…

Гласът му изведнъж изгуби сила и той приклекна пред нея, за да може тя да чуе думите му:

— Пипо е научил нещо от теб, а прасенцата са го убили заради онова, което е научил. Затова ти си „запечатала“ файловете си, тъй че никой да не разбере. Дори си отказала да се омъжиш за Либо, само и само да не получи той достъп до онова, което е видял Пипо. Съсипала си живота си и живота на всички, които обичаш, за да не позволиш Либо, а сега и Миро да научат тайната и да умрат.

Новиня почувства неочакван хлад, ръцете и краката й се разтрепериха. Той беше тук само от три дена, а вече знаеше повече от онова, за което Либо дори не се догади.

— Всичко това са лъжи — тръсна тя.

— Чуй ме, дона Иванова. Всичко това не подейства. Либо умря, въпреки всичко, нали така? Каквато и да е тайната, като я запази само за себе си, не опази живота му. И няма да спаси и Миро. Невежеството и измамата не могат да спасят никого. Познанието може да спасява.