Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 125

Мислите на Куим очевидно следваха същата посока:

— Мамо, не можем ли някой ден да засадим речна трева край къщи?

— Това е едно от нещата, които баба ти и дядо ти са опитали още преди години. Но не са знаели как да го сторят. Речната трева се опрашва, ала не ражда семена, затова, когато се опитали да я присадят, тя просъществувала за кратко и загинала, а на следващата година не поникнала отново. Предполагам, че просто трябва да расте близо до водата.

Куим направи гримаса и закрачи по-бързо, явно малко поядосан. Новиня въздъхна. Куим винаги приемаше като лична обида факта, че Вселената не винаги функционира така, както му се иска.

Не след дълго стигнаха до дома на Говорителя. Както винаги, децата, естествено, играеха на площада — наложи се да разговарят по-високо, за да надвикат врявата.

— Ето я — рече Куим. — Аз мисля, че трябва да изкараш Олядо и Куара оттам.

— Благодаря ти, че ми показа къщата — рече тя.

— Не се шегувам. Това е сериозен сблъсък между доброто и злото.

— Всичко е сблъсък между тях — каза Новиня. — Въпросът е в това, че е много мъчно да се разбере кое е добро и кое — зло. Не, не, Куим, знам, че можеш да ми обясниш най-подробно, но…

— Не се дръж снизходително с мен, мамо.

— Но, Куим, това ми се струва съвсем естествено, като имам предвид твоето снизходително държание спрямо мен.

Лицето му се изопна от яд.

Тя го докосна внимателно, нежно; рамото му се стегна, сякаш ръката й беше отровен паяк.

— Куим — рече тя, — не се опитвай друг път да ме учиш кое е добро и кое — зло. Аз вече съм била там, а ти разполагаш само с картата на мястото.

Той се оттърси от ръката й и пое обратно. Господи, но аз забравям дните, когато не си говорехме по цели седмици.

Тя плясна силно с ръце. След миг вратата се отвори. На прага застана Куара.

— Ой, маезиня — възкликна тя, — тамбем вейо джогар?

„Дойде да поиграеш и ти ли?“

Олядо и Говорителя играеха на терминала на междузвездна война. На Говорителя бяха дали машина с холографско поле далеч по-голямо и с по-висока разделителна способност, отколкото на останалите, и двамата действаха с ескадри от по дузина и повече звездолети едновременно.

Беше много сложно и двамата нито вдигнаха глави, нито я поздравиха.

— Олядо ми каза да си затварям устата, инак щял да ми изтръгне езика и да ме накара да го изям на сандвич — рече Куара. — Затова най-добре не казвай нищо, докато играта не свърши.

— Моля, седни — рече тихо Говорителя.