Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 124

Така мина денят на Новиня, без да свърши никаква работа, а и мислите й не я водеха до никакво заключение.

Следобед на вратата на кабинета й се появи Куим:

— Извинявай, че те безпокоя, мамо.

— Няма значение — рече тя. — Днес и без това не мога да работя.

— Знам, че не те интересува фактът, дето Олядо прекарва цялото си време с онзи негодник-сатана, но реших, че би трябвало да узнаеш: Куара отиде от училище право там. В неговата къща.

— О, така ли?

— Нима и това не те интересува, мамо? Какво, нима възнамеряваш само да оправиш чаршафите и да го пуснеш да заеме изцяло мястото на татко?

Новиня скочи на крака и се втурна, обладана от ледена ярост, към момчето. То посърна пред нея.

— Извинявай, мамо. Бях толкова ядосан…

— Всичките тези години, през които бях омъжена за баща ви, не съм му позволила да вдигне ръка против децата ми. Но ако днес беше жив, щях да го помоля да ти тегли един хубав бой.

— Би могла — отвърна непокорно Куим, — но щях да го убия преди да замахне. На теб може и да ти е харесвало да те бият, но аз няма да допусна никой да постъпи тъй с мен!

Не взе предварително решение да го направи; ръката й се вдигна от само себе си и го зашлеви по лицето, преди да е осъзнала какво върши.

Едва ли го бе заболяло много. Но той мигновено избухна в сълзи, сви се, седна на пода, гърбом към Новиня.

— Извинявай, извинявай… — продължаваше да мълви той.

Тя се приведе зад него, несръчно разтри раменете му. Дойде й на ум, че не бе прегръщала момчето, откакто то бе на възрастта на Грего. Кога реших да бъда толкова студена? И защо, когато отново го докоснах, то бе с плесник, а не с целувка?

— И аз се безпокоя за онова, което става — рече Новиня.

— Той руши всичко — каза Куим. — Дойде тук и всичко се променя.

— Е, трябва да признаем, Естевао, че нещата не бяха чак толкова хубави, та да не ни е нужна промяна.

— Не и по неговия начин. Изповед, изкупление и опрощение е промяната, от която се нуждаем.

Не за първи път Новиня завидя на Куим за вярата му в силата на свещениците да измият греха. Така е, защото никога не си съгрешавал, синко, така е, защото не знаеш нищо за невъзможността на изкуплението.

— Струва ми се, че ще трябва да си поприказвам с Говорителя — рече Новиня.

— И да доведеш Куара у дома?

— Не знам. Не мога да отмина факта, че той я накара отново да проговори. А и не изглежда тя да го харесва. Досега не е казала добра дума за него.

— Тогава защо е отишла у дома му?

— Предполагам, да му каже нещо грубо. Но трябва да признаеш, че това е известно подобрение в сравнение с мълчанието й.

— Онзи дявол се преструва, че прави добри дела, а сетне…

— Куим, моля те, не ме обучавай в демонология. Заведи ме до дома на Говорителя, а аз ще се оправям с него.

Поеха по пътеката край завоя на реката. Водните змии си сменяха кожата, парченца от гниещи кожи правеше почвата под краката им хлъзгава. Това ще е следващият ми проект, помисли си Новиня. Трябва да разбера какво ги кара тези гадни малки чудовища да се движат, за да реша дали може да се направи нещо полезно с тях. Или поне да им попреча да вмирисват брега на реката шест седмици в годината. Единствената полза бе, че, както личеше, кожите на змиите наторяваха почвата; меката крайречна трева израстваше най-гъста там, където се „събличаха“ змиите. Това бе единствената приятна форма на местния живот в Лузитания; цяло лято хората идваха край реката да полежат върху ивицата естествена ливада, която се виеше между тръстиките и грубата прерийна трева. И слузта от змиите, колкото и да бе неприятна, обещаваше все пак по-добро бъдеще.