Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 80

— Езерото вони силно тази нощ — каза Хищника. — Има моменти, когато вони повече от друг път, и ако вятърът идва оттам, просто не може да се живее.

Когато думите проникнаха в съзнанието му, Хортън отново се озова всред останалите, насядали край огъня, а черепът на Шекспир бе само едно бяло петно, разположено над вратата.

Смрадта бе наоколо, противната гнилост на Езерото, а отвъд кръга на светлината от лагерния огън се дочу свистене. Другите го чуха и главите им се извърнаха да погледнат в посоката, от която бе дошъл звукът. Като се напрягаха да чуят шума да се повтори, всички мълчаха.

Звукът се чу отново и сега се долови движение в тъмнината навън, като че ли част от мрака се бе помръднала, не движение, което можеше да се види, а усещане за движение. Малка част от тъмнината започна да сияе, сякаш една фасетка от нея се бе превърнала в огледало и отразяваше светлината на огъня.

Сиянието нарасна и вече, нямаше съмнение за движението в мрака — кълбо от по-дълбока тъмнина се търкаляше към тях, като свистеше.

Отначало то бе само загатнато, после започна да се усеща и сега, съвсем изведнъж, ясно забележимо, то се разкри — кълбо от мрак с диаметър около половин метър или повече, което се търкулна от нощта в кръга, осветен от огъня. С него дойде и вонята засилваща се воня, която обаче с приближаването на кълбото, изглежда, губеше част от остротата си.

На три метра от огъня кълбото се спря и зачака, черна топка с мазен блясък. Просто остана на място. Беше неподвижно. Без да шава, без да пулсира, без какъвто и да е знак, че някога се е движило или бе способно да се движи.

— Това е Езерото — рече Никодим, говорейки тихо, сякаш не желаеше да го смути или да го изплаши. — То е от Езерото. Част от Езерото, дошла на гости.

В групата цареше напрежение и страх, но не и завладяващ ужас, каза си Хортън, по-скоро страх от изненада и учудване. Като че ли кълбото бе много предпазливо, помисли си той, за да потисне страха им.

— Не е вода — обяви Хортън. — Днес бях там. По-тежко е от вода. Като живак, но не е живак.

— Значи тогава част от него може да стане на топка — заключи Илейн.

— Проклетото нещо е живо — изписка Хищника. — Лежи си там и знае за нас, шпионира ни. Шекспир казва, че нещо не е наред в Езерото. Той се страхува от него. Не смее да се приближи до него. Шекспир е най-изтъкнатият страхливец. Понякога казва, че в страхливостта има дълбока мъдрост.

— Има много неща — каза Никодим, — които не разбираме. Блокираният тунел, създанието, затворено във времето, и сега това. Имам чувството, че нещо ще се случи.