Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 126

Котките дружно се стрелнаха от кухнята по коридора към предната врата и след по-малко от минута се върнаха, придружавайки Боби и Франк.

На прага на кухнята Боби усети безкраен прилив на благодарност към Бога и дори към Канди, когато видя Джули жива. Беше измъчена, обзета от страх и болка, но никога не му беше изглеждала толкова красива.

Но и никога толкова смирена или несигурна в себе си. Въпреки неудържимия изблик на бушуващи емоции, младият мъж намери сили и за искрица тъга и гняв.

Без да губи надежда, че Франк ще го послуша, беше подготвен да използва оръжие, ако се случеше най-лошото или ако му се отдадеше неочаквана възможност. Но щом влезе в кухнята, лудият му заповяда:

— Извади револвера от кобура и изпразни пълнителя.

При появата на Боби Канди бе минал зад гърба на Джули и сега я държеше с една ръка за гърлото с хищно разперени пръсти. С нечовешката си сила несъмнено можеше да я разкъса за една-две секунди, въпреки че ръката му само напомняше за граблива птица.

Боби измъкна револвера „Смит и Уесън“ от кобура под рамото и го подаде така, че да не остави никакво съмнение в решението да не го използва. Отвори барабана и изсипа петте патрона на пода. После сложи оръжието на най-близкото шкафче.

Въодушевлението на Канди Полард растеше всеки миг, откакто бяха влезли Франк и Боби. Пусна Джули, отдалечи се от нея и впи тържествуващ поглед във Франк.

Доколкото Боби можеше да прецени, изгарящият поглед бе напразен. Франк стоеше с тях в кухнята, но не беше там. Дори и да виждаше какво става и да разбираше значението, нищо от поведението му не го издаваше.

Канди посочи пода пред краката си и заповяда:

— Ела тук и падни на колене, майцеубиецо!

Котките избягаха от тази част на напукания линолеум, която лудият посочи.

Близначките стояха неподвижни, но нащрек. Боби се сети, че котките се преструват на безразлични по същия начин и само наострените уши показват истинското им състояние. Интересът на Вайълет и Върбина се издаваше от пулсиращите слепоочия и почти неприлично щръкналите зърна на гърдите под тениските.

— Казах да дойдеш и да паднеш на колене — повтори Канди. — Или ще предадеш единствените хора, които някога са си мръднали пръста да ти помогнат през последните седем години? Коленичи или ще убия и двамата Дакота още сега.

Страховитото присъствие на Канди говореше не за психопат, а за истински свръхестествено същество. Сякаш цял легион нечовешки сили се проявяваше чрез него.

Франк направи една крачка напред и се отдалечи от Боби.

Още една.

После спря и огледа котките, като че го озадачаваха с нещо.

Боби не знаеше дали Франк наистина бе искал да предизвика кървавите последствия от следващата си постъпка, дали думите му бяха пресметнати или говореше наслуки и беше не по-малко изненадан от останалите от настъпилото объркване. Намръщи се на котките, обърна се към по-смелата от близначките и каза:

— Аха, значи майка ни е още тук? Продължава да е в къщата заедно с нас?

Срамежливата близначка се вцепени, но другата сякаш си отдъхна, защото въпросът на Франк й бе спестил притесненията да реши кога и къде е най-подходящо да си признае. Тя се обърна към Канди с най-многозначителната усмивка, която Боби някога бе виждал: подигравателна и същевременно любовно подканваща, напрегната от страх и едновременно с това предизвикателна, горещо прелъстителна и смразяващо уплашена, и най-вече дива — яростна като изражението на най-необузданите зверове по полетата и горите.