Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 125

Следващите му думи я поразиха:

— По-късно, когато свърша с Франк, ще ми кажеш откъде Томас се бе сдобил със своята сила.

Джули бе толкова уплашена от него, че с мъка проговори.

— Сила ли? Какво искаш да кажеш?

— Той беше единственият извън нашето семейство. Наричаше ме Лошото нещо. И все се мъчеше да ме следи телепатично, защото знаеше, че рано или късно моята и твоята пътека ще се пресекат. Как имаше такива способности, след като не беше роден от девствената ми майка? После ще ми обясниш.

Джули седеше потресена. Нямаше сили да се разплаче или да се разтрепери. Като че се намираше в центъра на урагана, където цари измамно спокойствие. Държеше ранената си ръка с другата и се мъчеше да осмисли чутото. Томас? Надарен със свръхестествени способности? Не излизаше ли, че въпреки непрекъснатите й грижи за него, донякъде също се е грижел за нея?

От предната част на къщата дочу странен звук. Миг след това една през друга в кухнята влетяха най-малко двайсет котки.

Сред тях се появиха близначките Полард — дългокраки и боси, едната с шорти и червена тениска, другата по шорти и бяла тениска. Имаха гъвкави мускули като котките, бяха бледи като призраци, но без следа от отпуснатост или мекота. Бяха стройни и жизнени, изпълнени с енергия като свити пружини. Също както котки, привидно отпуснати на припек. В известен смисъл изглеждаха ефимерни и в същото време земни и силни, подчертано чувствени. Сигурно присъствието им в къщата беше повишило неестественото напрежение у брат им, който бе двойно мъжествен в тестисите, но му липсваше жизненоважният отдушник.

Двете се приближиха до масата. Едната се загледа в Джули, докато другата се вкопчи в сестра си и не пожела да срещне погледа й. Смелата се обади:

— Да не си приятелката на Канди?

Във въпроса несъмнено прозираше присмех над брат й.

— Затваряй си устата — нареди й Канди.

— Ако не си му приятелка — продължи смелата с мек като шумоляща коприна глас, — можеш да дойдеш горе с нас. Имаме си легло, котките няма да имат нищо против и май ще ми харесаш.

— Да не си посмяла да говориш така в майчината ти къща — изрева Канди.

Гневът му беше истински, но Джули забеляза, че е доста обезпокоен от сестра си.

Двете жени, дори срамежливата, всъщност излъчваха нещо диво, сякаш биха направили всичко, каквото им хрумне, дори и най-невъобразимото, без никакви задръжки или ограничения.

Уплашиха я почти колкото Канди.

Някой силно почука на входната врата на изоставената къща и звукът се открои сред плющенето на дъжда върху покрива.