Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 128

— За какво говориш? — попита Джули.

Затвори очи.

Разбира се, съпругата му не го послуша, защото никога не извръщаше поглед и не бягаше от нищо.

Братята Полард се появиха отново след краткото пътуване до планината Фуджи или само до къщата на доктор Фогърти, а най-вероятно до няколко места. Безразсъдното, бързото и многократно преместване беше ключът към успеха, както Боби бе обяснил на Франк в колата. Братята вече не бяха две отделни човешки същества, защото при тези пътувания водещо бе съзнанието на Франк, а възможностите му за безпогрешно материализиране намаляваха с всеки скок. Бяха се слели, биологично по-свързани от сиамски близнаци. Лявата ръка на Франк бе потънала отдясно на Канди, сякаш Франк бъркаше из вътрешните органи на брат си. Десният крак на Канди се бе съединил с левия на Франк, така че двамата стояха общо на три крака.

Сигурно имаше още много странности, но Боби не видя повече по време на краткия им престой преди следващото изчезване. Франк трябваше непрекъснато да бъде в движение и да не губи контрол, за да не даде на Канди никаква възможност да използва собствените си сили преди преплитането да стане толкова тясно, че двамата никога повече да не могат да се отделят.

Джули разбра какво става и не помръдна. Държеше счупената ръка в скута си, а с другата здраво стискаше Боби. И без обяснения й се изясни, че Франк се жертва заради тях и че най-малкото, което можеха да направят за него, е да се уверят сочите си в неговата смелост, също както щяха завинаги да запазят в паметта си Томас, Хал, Клинт и Фелина.

Това беше един от най-основните и свещени дългове на добрите приятели и на семейството: да поддържат пламъчето на паметта, за да не бъде смъртта пълно изчезване от света. В известен смисъл мъртвите продължаваха да живеят, поне докато за тях си спомняха живите, които ги бяха обичали. Спомените бяха важно оръжие срещу хаоса на живота и смъртта, осигуряваха приемствеността между поколенията и утвърждаваха реда и смисъла.

Музика, вятър: братята се върнаха след нова поредица бързи разпадания и повторна материализация. Вече представляваха едно същество с чудовищна биология. Тялото бе гигантско, над два метра и половина, едро и приведено, защото бе събрало плътта и на двамата братя. Единствената глава изглеждаше кошмарно: кафявите очи на Франк бяха силно разместени, между тях, на мястото на носа, зееше отворена уста, а още една прорязваше лявата буза. Два измъчени гласа изпълниха кухнята с писъци. На гърдите имаше още едно лице без уста, но с две очни кухини — от едната гледаше неподвижно око, синьо като очите на Канди, а от другата стърчаха зъби.

Отвратителният звяр изчезна, после се върна още веднъж след по-малко от минута. Този път представляваше безформена маса от тъкан, на някои места тъмна, на други отблъскващо розова, осеяна с парчета кости и редки снопчета косми. Прозираха вени, които пулсираха в различен ритъм. По пътя Франк явно бе посетил улицата в Калкута или друго подобно място, защото със себе си бе донесъл не една, а многобройни хлебарки и куп плъхове, които се бяха размесили с тъканта навсякъде: още едно доказателство, че плътта на Канди бе достатъчно размита и разпръсната, за да не може никога повече да бъде възстановена. Чудовищното и очевидно вече останалото без сили същество се строполи на пода и потръпна за последен път. Част от гризачите и насекомите продължаваха да трепкат и да се гърчат. Но опитите им да се освободят бяха напразни, защото в желязната хватка на мъртвата плът скоро щяха да загинат.