Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 100

Стисна зъби, напрегна се да се овладее и заопипва крана за топлата вода. Търсеше, налучкваше…

Мотел ската стая в Санта Барбара беше просторна, тиха, чиста и обзаведена без дразнещото нелепо съчетаване на цветове и мебели, което сякаш беше задължително в повечето американски мотели. И все пак това не беше мястото, където Джули би предпочела да узнае ужасните новини. Ударът и се стори още по-тежък, болката в сърцето още по-пронизителна от факта, че трябваше да ги понесе в непознато и безлично място.

Наистина беше убедена, че Боби пак се поддава на фантазиите си и че Томас е съвсем добре. Тъй като телефонът стоеше на нощното шкафче, съпругът й седна на ръба на леглото, за да позвъни, а Джули го гледаше и слушаше, седнала на стол на няколко крачки от него. Когато пак чу записа с обяснението, че телефонът в „Чиело Виста“ временно не отговаря поради проблеми по трасето, тя изпита неясно притеснение и все пак не допусна мисълта, че нещо се е случило с брат й.

Но когато Боби се обади в кантората в Нюпорт, за да разговаря с Хал и попадна вместо това на Лий Чен, когато цяла минута мълча потресен и слуша напрегнато, с насечени и неясни едносрични отговори, Джули разбра, че е настъпила преломната вечер в живота й и че предстоящите години ще са по-мрачни от вече преживяното. Боби започна да задава въпроси на Лий, но избягваше да срещне погледа на Джули. Интуитивното й усещане се засили, сърцето й затупка учестено. И когато Боби най-накрая обърна очи към нея, тя отклони погледа си, защото тъгата му изглеждаше непоносима. Въпросите към Лий бяха накъсани, от тях Джули не разбра или може би не искаше да разбере почти нищо.

Накрая разговорът стигна към края.

— Не, добре си се справил, Лий. Продължавай все по същия начин. Какво? Благодаря ти. Не, не, ще се оправим. Няма нищо, Лий. Все нещо ще се уреди.

Боби остави слушалката, остана за миг неподвижен, загледан в ръцете си, преплетени между коленете.

Джули не го попита какво се е случило, сякаш разказът на Лий още не беше факт и въпросът й като черна магия би предизвикал трагедия сам по себе си.

Боби стана от леглото и коленичи пред стола й. Хвана я за ръцете и нежно ги целуна.

Тогава Джули разбра, че ще чуе най-лошото.

Боби промълви:

— Томас е мъртъв.

Тя се беше стегнала, за да приеме новината, но думите късаха сърцето й.

— Съжалявам, Джули, Божичко, колко съжалявам. И това не е всичко — Боби й обясни накратко за Хал. — А само няколко минути преди разговора с мене Лий получил съобщение за Клинт и Фелина. И двамата са мъртви.

Ужасът беше прекалено голям, за да го осмисли. Джули много обичаше и уважаваше Хал, Клинт и Фелина. Изпитваше безгранично възхищение към смелостта и самостоятелността на глухата жена. Беше несправедливо, че не може да ги оплаче поотделно — те заслужаваха това. Освен това Джули изпитваше усещането, че ги е предала, защото мъката по тях беше само бледо отражение от скръбта й по Томас, въпреки че естествено не можеше и да бъде другояче.