Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 98
Дийн Кунц
Кухнята и дневната бяха обзаведени и очевидно обитавани. Едва ли бяха ползвали дневната по време на краткия си престой между службата и мястото, накъдето се бяха запътили, но Канди се надяваше да са се спрели в кухнята, за да хапнат или пийнат. Ала по шкафовете, микровълновата фурна, печката и хладилника нямаше никакви образи.
Канди бавно се заизкачва по стълбите към втория етаж, плъзгаше търсещата си лява ръка по дъбовия парапет. На няколко места бе възнаграден с психични образи, които макар бегли и неясни, го насърчиха и го накараха да повярва, че ще намери нужното в спалнята или банята.
54
Вместо веднага да се обади на полицията, за да съобщи за убийството на Хал Яматака, Лий първо изтича до приемната и както го бяха учили, извади малка кафява тетрадка, сбутана в долното чекмедже отдясно. Заради служители като Лий, които не се занимаваха често с операции и още по-рядко се срещаха пряко с многобройните полицейски служби в окръга, Боби бе съставил списък от имена на най-добрите професионалисти и най-разбрани и надеждни полицаи, детективи и ръководители във всеки район. Освен това в кафявата тетрадка имаше списък на ченгета, които трябва да се избягват: онези, които изпитваха инстинктивна неприязън към частните детективи и охранителната работа, после тъпанарите и най-накрая онези, които търсеха и най-дребния повод да задействат машината на правосъдието. За чест на местните полицейски служби първият списък беше много по-дълъг.
Боби и Джули твърдяха, че е за предпочитане да насочват запознаването на полицията с положение, което изисква нейната намеса и дори да подбират детективите в случай на нужда. Да се разчита на случайността или на приумиците на диспечера им се виждаше неразумно.
Лий се замисли дали въобще да вика полицията. Нямаше никакви съмнения кой е убиецът на Хал. Мистър Синя светлина. Канди. Но той също знаеше, че Боби не би искал да разкрива нещо повече за Франк и целия случай, отколкото беше абсолютно наложително: поверителните взаимоотношения между агенцията и клиента не бяха така юридически обезпечени както отношенията между адвокат и довереник или лекар и пациент, но въпреки това имаха голямо значение. Тъй като Боби и Джули бяха на път и в момента не можеше да се свърже с тях, Лий не знаеше какво и доколко да разкрие пред полицията.
Не можеше обаче и да остави нещата така и да чака някой да забележи трупа пред сградата! Особено когато жертвата беше добър негов познат.
Реши да се обади на ченгетата, но да се прави на ударен.
Погледна в тетрадката, набра номера на полицията в Нюпорт Бийч и поиска да разговаря с детектив Хари Ладсброук, но той не беше на смяна. Също и детектив Джанет Хайзинджър. Дежурен обаче беше детектив Кайл Остов. По телефона гласът му звучеше успокоително силен и компетентен — мек баритон с отривиста реч.
Лий се представи с малко по-висок глас, почти пискливо. Усети, че говори много припряно.
— Тук имаше… ами… убийство.
Остов го прекъсна: