Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 99

— Добре съм. И аз смятам скоро да си дам почивка. Трябва да намеря тоалетна.

— На втория етаж има. Вземи ключа от Лорна. Кажи й, че аз съм те изпратил.

Помислих си, че е много любезно от страна на Алфа да ми предложи собствената си тоалетна, но не исках да рискувам да бъда нападната от Рамирес, докато седя на клозетната чиния.

Огледах улицата за последен път и потеглих в търсене на заведение за бързо хранене. Половин час по-късно се върнах на същото място. Чувствах се по-добре, но пък двойно по-отегчена. Бях си взела книга, но ми беше трудно да чета и да се потя едновременно, а потенето определено имаше надмощие.

В три часа косата ми бе залепнала за лицето и врата ми и се бе накъдрила ужасно. Ризата ми бе залепнала за гърба, а гърдите ми бяха мокри от пот. Краката ми бяха схванати, а лявото ми око потрепваше нервно.

Все още не бях видяла Рамирес. Пешеходците се криеха в мизерните сенки и бързо изчезваха в задимените, но охладени от климатици барове. Бях единствената глупачка, която седеше в кола. Дори проститутките бяха изчезнали за кратка следобедна почивка.

Стиснах в ръка спрея със сълзотворен газ и излязох от черокито. Изскимтях, когато прешлените ми се разгънаха и се подредиха отново. Протегнах се и потичах малко на място. Заобиколих колата и се наведох, за да докосна пръстите на краката си. Лек ветрец се понесе по улицата и ми донесе блаженство. Не можех да отрека, че въздухът бе смъртоносен, а температурата като в крематориум, но все пак ветрецът се усещаше.

Облегнах се на колата и дръпнах предницата на ризата си по-далеч от потното си тяло.

Джаки излезе от хотел „Гранд“ и се понесе към мен, на път към ъгъла си.

— Приличаш на човек с топлинен удар — каза тя и ми подаде ледена кола.

Отворих я, отпих гигантска глътка и притиснах студената кутия в челото си.

— Благодаря. Това е страхотно.

— Не си мисли, че кльощавият ти бял задник ме е размекнал — отвърна тя. — Просто ме е страх, че ще умреш в тая нажежена кола и ще съсипеш репутацията на улица „Старк“. Хората ще кажат, че става дума за расово убийство и извратените ми бели клиенти ще се откажат от мен.

— Ще се опитам да не умра. Господ няма да позволи да съсипя бизнеса ти с извратеняците.

— Жестоко — ухили се тя. — Белите скапаняци плащат добри пари за огромния ми задник.

— Как е Лула?

Джаки сви рамене.

— Държи се. Благодарна ти е, че й изпрати цветя.

— Днес не е много оживено.

Джаки насочи очи към прозорците на фитнеса и прошепна:

— Да благодарим на Бога за това.

Проследих погледа й към втория етаж.

— По-добре е да не те виждат да говориш с мен.

— Да — съгласи се тя. — Бездруго трябва да се връщам на работа.

Останах така още няколко минути, като се наслаждавах на студената кола и на удоволствието да си прав. Завъртях се да се върна в колата и ахнах при вида на Рамирес — стоеше точно до мен.

— Цял ден те чакам да излезеш от колата — каза той. — Обзалагам се, че си изненадана от това колко тихо се движа. Въобще не ме чу, че се приближавам, нали? И винаги ще бъде така. Няма да ме чуваш, докато не скоча. А тогава ще е прекалено късно.