Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 100

Поех си дълбоко дъх, за да успокоя лудото биене на сърцето си. Изчаках още една секунда, за да съм сигурна, че ще проговоря със стабилен глас. После го запитах за Кармен.

— Искам да знам всичко за Кармен — казах му. — Тя видя ли те да идваш?

— Ние с Кармен имахме среща. Тя си получи онова, което търсеше.

— Къде е Кармен сега?

Той сви рамене.

— Не знам. Изчезна, след като очистиха Зиги.

— Ами онзи тип, който е бил със Зиги? Кой беше той? Какво стана с него?

— Не знам нищо за него.

— Мислех, че са работили за теб.

— Защо не се качим горе да поговорим за това? Или пък да отидем да се поразходим с кола? Имам порше. Мога да те повозя.

— Не мисля, че ще стане.

— Ето, пак го правиш. Отказваш на Шампиона. Вечно отказваш на Шампиона. А той не харесва това.

— Разкажи ми за Зиги и приятеля му. Онзи със смачкания нос.

— Ще ти е по-интересно да ти разкажа за Шампиона. Как ще те научи да го уважаваш. Как ще те накаже, за да се научиш да не му отказваш.

Той пристъпи по-близо и горещината, която се излъчваше от тялото му, накара въздуха да изглежда едва ли не хладен.

— Мисля, че ще те накарам да прокървиш, преди да те изчукам. Харесва ли ти това? Искаш ли да те понакълцам, кучко?

Това е. Край. Изчезвам оттук.

— Няма да ми направиш абсолютно нищо — отвърнах категорично. — Не ме плашиш и никак не ме възбуждаш.

— Лъжеш.

Той ме хвана за ръката и ме стисна силно. Изпищях.

Сритах го яростно в кокалчето и той ме удари. Въобще не видях светкавичното замахване на ръката му. Ударът изплющя в ушите ми и главата ми се отметна назад. Усетих вкус на кръв и примигнах няколко пъти, за да проясня зрението си. Когато звездите пред очите ми изчезнаха, го напръсках право в лицето със спрея.

Бенито изви от болка и гняв и се запрепъва по улицата, покрил очите си с ръце. Виенето се превърна в давене и хъркане и той се просна на ръце и колене като огромно животно — направо раздразнен бизон.

Джими Алфа се затича към нас през улицата, последван от секретарката си и някакъв мъж, когото не бях виждала.

Мъжът се просна на земята до Рамирес и започна да го успокоява, като му повтаряше да си поеме дълбоко дъх.

Алфа и секретарката му се втурнаха към мен.

— Господи! — изохка Алфа, като пъхна чиста кърпа в ръката ми. — Добре ли си? Не ти е счупил нищо, нали?

Притиснах кърпата към устата си и я задържах там. Прокарах език по зъбите си, за да проверя дали всичките са си на мястото.

— Мисля, че съм добре.

— Наистина съжалявам — каза Джими. — Не знам какво му става и защо се държи така с жените. Извинявам се заради него. Не знам какво да направя.

Не бях в настроение да приема извиненията му.

— Можеш да направиш много неща. Прати го на психиатър. Заключи го. Заведи го при ветеринарен лекар и поръчай да го кастрират.

— Ще ти платя да отидеш на лекар — прекъсна ме Алфа. — Не искаш ли да отидеш на лекар?

— Единственото място, където възнамерявам да отида, е полицията. Ще подам оплакване и не можеш да ме спреш по никакъв начин.