Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 97

Морти се облегна на стената и притисна ръка към корема си.

— Искаш ли да поседнеш за минута? Или пък малко вода? — предложих любезно.

— Не, добре съм. Трябва да почвам работа. Просто исках да си прибера снимките и документите.

Изтичах до кухнята, събрах папките и се втурнах обратно към вратата.

— Ето ги.

— Чудесно — усмихна се Морти и пъхна папките под мишница. — Значи възнамеряваш да задържиш колата известно време, а?

— Не съм сигурна.

— Ако забележиш Морели някъде из улиците, ще го пипнеш ли?

— Да.

Той се ухили.

— Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Нямаше да се откажа само защото времето ми е изтекло. Между нас казано, Вини би платил на всеки, който му докара Морели. Е, аз ще тръгвам. Благодаря ти.

— Няма нищо. Грижи се за себе си.

— Да. Ще взема асансьора.

Затворих вратата, пуснах резето и веригата. Когато се обърнах, Морели стоеше до вратата на спалнята.

— Мислиш ли, че Байърс бе наясно с присъствието ти тук? — попитах.

— Ако знаеше, че съм тук, досега щеше да е насочил пистолет към главата ми. Не подценявай Байърс. Не е толкова тъп, колкото изглежда. И не е и наполовина толкова симпатичен, колкото се представя. Беше ченге. Изритаха го от полицията, защото изискваше безплатни услуги от проститутки и от двата пола. Казвахме му Морти Къртицата, защото е готов да си пъхне пишката във всяка дупка, която види.

— Обзалагам се, че двамата с Вини се разбират страхотно.

Отидох до прозореца и погледнах към паркинга. Байърс оглеждаше колата на Морели и надничаше през прозорците. Изпробва дръжката на вратата, после ключалката на багажника. Написа нещо върху една от папките. Поизправи се и огледа паркинга. Вниманието му бе привлечено от буса. Байърс се приближи бавно към него и притисна нос към прозореца в напразен опит да види вътрешността му. После се изкатери с мъка върху предната броня и се опита да види през предното стъкло. Отстъпи назад и впери очи в антените. Застана отзад и записа регистрационния номер. После се обърна и погледна към кооперацията. Отскочих от прозореца.

След пет минути на вратата ми отново се почука.

— Исках да те питам, какъв е онзи бус на паркинга ти — каза Байърс. — Забелязвала ли си го?

— Синия с антените?

— Да. Познаваш ли собственика?

— Не. Но бусът стои тук от доста време.

Затворих и заключих, после загледах Байърс през шпионката. Той остана неподвижно известно време, очевидно потънал в мисли, после почука на вратата на господин Волески. Показа му снимката на Морели и му зададе няколко въпроса. Благодари му, подаде му визитната си картичка и се оттегли.

Върнах се до прозореца, но Байърс не се появи на паркинга.

— Явно обикаля от врата на врата — казах.

Продължихме да наблюдаваме прозореца и най-после Морти закуцука към колата си. Шофираше последен модел тъмносин форд, оборудван с телефон. Байърс излезе от паркинга и зави по „Сейнт Джеймс“.

Морели беше в кухнята, заровил глава в хладилника.

— Байърс ще ни създаде сериозни проблеми — каза той. — Ще провери регистрационния номер на буса и ще събере две и две.