Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 95

Алфа прокара нервно ръка през косата си.

— Не знам. Може и да си права. Слушай, направи ми услуга и стой далеч от улица „Старк“ за известно време. Ченгетата ще разследват случилото се с Лула. Каквото и да открият… аз ще трябва да живея с него. А междувременно трябва да подготвя Бенито за мача.

След три седмици ще се бие с Томи Кларк. Кларк не представлява голяма заплаха, но човек трябва да се отнася сериозно с тези неща. Феновете си купуват билети и заслужават да видят добър мач. Страхувам се, че ако Бенито те види, ще се развълнува прекалено много, нали разбираш? Достатъчно трудно му е да трени…

В кабинета беше около двадесет градуса, но под мишниците на Алфа имаше тъмни петна от пот. Ако бях на негово място, и аз щях да се потя. Виждаше как мечтата му се превръща в кошмар, но нямаше смелост да погледне истината в очите.

Казах му, че трябва да си върша работата и не мога да стоя далеч от „Старк“. Излязох от кабинета му и бързо слязох по стълбите. Седнах на последното стъпало и заговорих на чатала си.

— По дяволите — казах мрачно. — Това беше адски потискащо.

На отсрещната страна на улицата Морели ме слушаше в буса. Не можех дори да си представя какво си мисли.

Морели почука на вратата ми в десет и половина вечерта. Носеше шест бири, огромна пица и малък телевизор. Този път не беше издокаран в униформа, а носеше джинси и синя тениска.

— Още един ден в тоя скапан бус и с радост ще отида в затвора — каза той.

— Пицата от „Пино“ ли е?

— Че има ли друг вид пици?

— Как се снабди с нея?

— Пино доставя и на престъпниците — ухили се Морели и се огледа. — Къде е телевизионният кабел?

— Във всекидневната.

Той включи телевизора, остави пицата и бирата на пода и взе дистанционното.

— Някакви обаждания днес?

— Нищичко.

Морели отвори една бира.

— Е, още е рано. Рамирес върши най-добрата си работа нощем.

— Говорих с Лула. Няма да свидетелства срещу него.

— Страхотна изненада, няма що!

Седнах на пода до кутията с пица.

— Чу ли разговора ми с Джими Алфа?

— Да, чух го. Какъв, по дяволите, беше тоя тоалет, с който се беше издокарала?

— Курвенският ми тоалет. Исках да ускоря нещата.

— Господи, заради теб шофьорите скачаха по бордюра. И къде скри микрофона? Със сигурност не беше под прилепналото потниче. Щях да забележа и бенка под него.

— Пъхнах го в бикините си.

— Мамка му! — изстена Морели. — Ще дам да го позлатят, когато ми го върнеш.

Отворих си бира и си взех парче пица.

— Какво ти е мнението за Алфа? Мислиш ли, че може да бъде принуден да свидетелства срещу Рамирес?

Морели започна да сменя каналите, спря се на баскетболен мач и се загледа за няколко секунди.

— Зависи колко знае. Ако си е заровил главата дълбоко в пясъка, надали разполага със солидни факти. Дорси го посети, след като ти си тръгна, но научи по-малко и от теб.

— Да не си сложил микрофони в офиса на Алфа?

— Не. Но ченгетата си споделят всичко, когато са при Пино.

Остана само едно парче пица и двамата се вторачихме в него.

— Ще ти се залепи направо на задника — каза Морели.

Знаех, че е прав, но го взех.