Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 94

— Как е Лула? — попитах. — Ходи ли при нея днес?

— Сутрин не разрешават посещения. А и бездруго нямам време да ходя там. Трябва да си печеля хляба.

— От болницата ми казаха, че състоянието й е стабилно.

— Да. Настаниха я в обикновена стая. Ще остане там известно време, тъй като още кърви отвътре, но мисля, че ще се оправи.

— Има ли безопасно място, където да отиде, когато я изпишат от болницата?

— За Лула няма да има безопасно място абсолютно никъде, освен ако бързо не поумнее. Но все пак е решила да каже на ченгетата, че я е накълцал някакъв бял шибаняк.

Погледнах надолу по улицата към буса и усетих телепатично как Морели изсумтява обезнадеждено.

— Някой трябва да спре Рамирес — казах на Джаки.

— Да, но това няма да е Лула — отвърна тя. — А и каква свидетелка може да бъде Лула? Да не мислиш, че хората ще повярват на една курва? Ще кажат, че си е получила заслуженото. Или пък ще решат, че сводникът й я е пребил за назидание. А може и да кажат, че ти самата си проституирала, без да си плащаш, и това е било урок за теб.

— Виждала ли си Рамирес днес? Във фитнеса ли е?

— Не знам. Моите очи не виждат Рамирес. Що се отнася до мен, той е невидим.

Не бях очаквала нещо повече от Джаки. А и вероятно беше права за Лула на свидетелската скамейка. Рамирес щеше да наеме най-добрия адвокат в щата, а той с лекота щеше да дискредитира Лула.

Тръгнах надолу по улицата. Разпитвах дали някой е виждал Кармен Санчес и наистина ли е била с Бенито Рамирес в нощта, когато е бил застрелян Зиги Кулеса.

Никой не я беше виждал. Никой не знаеше нищо за нея и Рамирес.

Обикалях още около час и увенчах усилията си с ново посещение на Джими Алфа. Този път не се втурнах в кабинета му, а търпеливо изчаках секретарката му да му съобщи, че съм дошла.

Алфа не изглеждаше изненадан. Вероятно ме бе наблюдавал през прозореца. Под очите му имаше тъмни кръгове, от онези, които хората получават вследствие на безсънни нощи и нерешими проблеми. Застанах пред бюрото му. Вторачихме се един в друг и не проговорихме поне една минута.

— Знаеш ли за Лула? — попитах накрая.

Алфа кимна.

— Той едва не я уби, Джими. Накълца я, преби я и я завърза за противопожарната ми стълба. После ми се обади да ме пита дали съм получила подаръка му. Каза ми, че мен ме очаквала много по-страшна съдба.

Алфа закима отново, но този път отрицателно.

— Говорих с него — каза той. — Бенито ми призна, че е прекарал известно време с Лула и може да е бил малко груб, но нищо повече. Каза, че сигурно някой я е пипнал след него. Някой, който се опитва да му лепне вината и да го накисне.

— Говорих с него по телефона. Знам какво чух. Имам запис.

— Той се кълне, че не е виновен.

— И ти му вярваш?

— Знам, че понякога откача малко с жените. Обича да се прави на мъжага. Дразни се, че не го уважавали. Но не го виждам как закача някаква нещастна жена на противопожарната стълба. Не го виждам да ти звъни по телефона и да дрънка такива дивотии. Знам, че не е Айнщайн, но не мога да повярвам, че е чак толкова тъп.

— Не е тъп, Джими. Болен е. Рамирес извърши ужасни неща.