Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 86

— Каза, че видял как вкарвам Лула през прозореца на спалнята. А и знаеше, че полицията е в апартамента ми. Сигурно е бил някъде наблизо.

— Вероятно е звънял от телефона в колата си.

Съгласих се.

— Ето визитната ми картичка — каза Дорси и написа някакъв номер на гърба й. — Това е домашният ми телефон. Ако видиш Рамирес или ти звънне пак, веднага се свържи с мен.

— Доста ще му е трудно да се покрие — отбелязах. — Той е местна знаменитост. Лесен е за разпознаване.

Дорси прибра химикалката във вътрешния джоб на сакото си. Забелязах кобура на кръста му.

— В този град има доста хора, които ще направят всичко възможно да скрият и предпазят Бенито Рамирес. И преди сме си имали същите проблеми с него.

— Да, но никога не сте имали запис с признанията и заплахите му.

— Вярно е. Този запис може и да ни помогне.

— Няма да стане нищо различно — презрително изсумтя Джаки, когато Дорси си тръгна. — Рамирес прави каквото си иска. А никой не се интересува от това, че е пребил някаква смотана курва.

— Ние се интересуваме — възразих. — Можем да го спрем. Трябва да накараме Лула да свидетелства срещу него.

— Да бе — усмихна се Джаки криво. — И как ще стане това?

Стана три, преди да ни позволят да видим Лула. Тя все още бе в безсъзнание в реанимацията. Ограничиха посещението ни до десет минути на човек. Стиснах ръката на Лула и й обещах, че всичко ще е наред. Когато времето ми изтече, казах на Джаки, че имам важна среща, на която трябва да отида. Тя реши да остане в болницата, докато Лула отвори очи.

Стигнах до оръжейния магазин на Съни половин час преди Газара. Платих си таксата, купих си кутия патрони и отидох на стрелбището. Залових се със сериозна тренировка. Представих си Рамирес на мястото на мишената. Прицелих се в сърцето, топките и носа му.

Газара се появи в четири и половина. Сложи нова кутия патрони на рафта ми и зае будката до мен. След като приключих и с двете кутии, вече се чувствах спокойно и удобно с револвер в ръка. Заредих пет патрона и прибрах оръжието в чантата си. Потупах Еди по рамото и му показах, че съм готова.

Той прибра глока си в кобура и ме последва навън. Заговорихме чак когато стигнахме до паркинга.

— Чух обаждането ти — каза ми той. — Съжалявам, че не можах да дойда при теб. Имах друга задача. Видях Дорси в участъка. Каза ми, че си добре. Включила си телефонния секретар на запис, когато си чула гласа на Рамирес.

— Трябваше да ме видиш пет минути преди това. Не можех да си спомня 911.

— Предполагам, че не си обмисляла възможността да си вземеш ваканция?

— Минавала ми е през ума.

— Оръжието ти в чантата ли е?

— Не, по дяволите. Нали това е нарушение на закона?

Газара въздъхна.

— Просто внимавай някой да не го види. И ми се обади, ако нещо те уплаши. Добре дошла си да поживееш при нас с Шърли. Можеш да останеш у нас колкото искаш.

— Благодаря ти.

— Проверих регистрационния номер, който ми даде. Принадлежи на превозно средство, което е било прибрано в полицията заради неправилно паркиране. Собственикът му не го е потърсил.