Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 71

Рейнджъра ме дръпна по-близо към бунгалото, далеч от прозореца.

— Стой тук и наблюдавай задната врата — нареди ми той. — Аз отивам отпред. Не искам да се правиш на герой. Ако видиш някой да тича към железопътните линии, стой далеч от пътя му. Ясно ли ти е?

От косата и носа ми капеше вода.

— Съжалявам, че те забърках във всичко това — казах с извинителен тон.

— Вината си е отчасти моя. Не те приемах достатъчно насериозно. Ако наистина възнамеряваш да се занимаваш с тази работа, ще се нуждаеш от помощ. Поне отначало. А и трябва да поговорим за техниките за залавяне.

— Имам нужда от партньор.

— Да. Така си е.

Той ме остави и заобиколи къщата. Стъпките му бяха заглушени от дъжда. Сдържах дъха си и наострих уши. Чух как Рейнджъра чука на вратата, а после се представя.

Очевидно отвътре му отговориха, но не чух какво. Последва див шум и раздвижване. Предупреждения от страна на Рейнджъра, че ще влезе в къщата, трясък от разбиване на врата, силни крясъци. Единичен изстрел.

Задната врата се отвори и Лони Дод изхвърча навън и се отправи не към железопътните линии, а към съседната къща. Все още бе издокаран само в мърлявите си джинси. Тичаше сляпо в дъжда, очевидно силно паникьосан. Бях отчасти скрита от бараката в двора и той профуча покрай мен, без да ме види. Забелязах сребристия блясък на оръжие, пъхнато в колана на джинсите му. И това ако не беше свинщина! След всички други обиди проклетото влечуго се опитваше да избяга с револвера ми. Четиристотин долара щяха да заминат по дяволите. И то точно когато реших да се науча да го използвам това шибано нещо.

По никакъв начин не можех да позволя това да се случи. Изкрещях на Рейнджъра и се втурнах след Дод. Той нямаше голяма преднина, а пък предимството ми бе, че бях с маратонки. Дод се пързаляше по мократа от дъжда трева и се препъваше в Господ знае какво. Падна на коляно и аз се стоварих на гърба му. Проснахме се на земята. Той изстена тежко заради шестдесетте килограма вбесена жена на гърба си. Е, добре де, шестдесет и пет, но не повече. Кълна се.

Дод се помъчи да си поеме дъх, а аз грабнах револвера. Не заради силно развит инстинкт за самосъхранение, а от чисто собственическо чувство. Това си беше моето оръжие, дявол да го вземе! Скочих на крака и го насочих срещу Лони. Държах го с две ръце, за да сведа треперенето им до минимум. Въобще не ми дойде наум да проверя дали оръжието е заредено.

— Не мърдай! — изкрещях с пълна сила. — Не смей да помръднеш или ще стрелям!

Забелязах Рейнджъра с периферното си зрение. Той притисна коляно в кръста на Дод, закопча му белезниците и го вдигна на крака.

— Това шибано копеле ме простреля! — оплака ми се Рейнджъра. — Можеш ли да повярваш? Някакъв смотан крадец на коли да ме простреля!

Той блъсна Дод пред себе си и го подкара към улицата.

— А аз да нося шибана бронирана жилетка.

Убеден бях, че този задник ще ме простреля точно там. Ама не. Тоя скапаняк е толкова уплашен, че взе че ме простреля в крака.

Погледнах към крака на Рейнджъра и едва не припаднах.

— Тичай и звънни в полицията — нареди ми Рейнджъра. — И помоли Ал от сервиза да дойде да прибере колата ми.