Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 42

Пъхнах револвера и спрея в чантата и подкарах джипа. Обиколих по две пресечки, за да се озова между Сампсън и дома му. Паркирах и изскочих от колата. Група тийнейджъри си говореха на ъгъла, а две малки момиченца играеха с куклите си на стъпалата на мизерна къща. На отсрещната страна на улицата бе изнесено канапе с липсващи възглавници. Версията на улица „Лайминг“ на люлка на терасата. Двама старци седяха на канапето, безмълвно вторачени в нищото.

Сампсън бавно се влачеше по улицата. Очевидно бе в приповдигнато от алкохола настроение. Усмивката му беше заразителна. Ухилих му се дружелюбно.

— Кларънс Сампсън?

— Да — отвърна той. — Какво искаш?

Говореше завалено. И миришеше на застояло, сякаш дрехите му бяха стояли със седмици в панера за пране.

Протегнах ръка.

— Аз съм Стефани Плъм. Представлявам компанията, която е платила гаранцията ви. Пропуснали сте явяването си в съда и бихме искали да ви насрочат нова дата.

За момент той ме погледна объркано, после мозъкът му бавно преработи информацията и той отново се усмихна.

— Май наистина съм забравил.

Да, Сампсън определено не беше от хората, които би трябвало да се тревожат, че ще получат инфаркт поради постоянния стрес. Вероятно някой ден щеше да си умре от мързел.

Отвърнах на усмивката му жизнерадостно.

— Няма проблеми. Непрестанно се случва. Аз съм с кола… — Махнах към черокито. — Ако нямате нищо против, ще ви закарам до участъка, за да се погрижим за документацията.

Той отмести очи от мен към къщата си.

— Ами… не знам…

Хванах го под ръка и го побутнах напред. Лек приятелски жест, с който овчарят насочва най-тъпото си животно към стадото.

— Няма да отнеме много време — успокоих го.

Да, само около три седмици.

Излъчвах дружелюбие и чар, дори притиснах гърди към ръката му, за да му дам допълнителен стимул. Отворих му вратата на джипа и казах:

— Заповядайте.

Той се закова до вратата.

— Значи трябва само да ми определят нова дата, нали?

— Да. Точно така.

А после трябваше да кисне в килията, докато стане време за новото му явяване в съда. Но не го съжалявах. Можеше да убие някого, щом караше в пияно състояние.

Прилъгах го вътре и му закопчах предпазния колан. Изтичах до вратата си и скочих в колата. Подкарах бързо, уплашена, че тъпакът всеки момент може да се усети, че съм агент по залавяне на обвиняеми. Не можех да си представя какво щеше да стане, когато стигнехме до участъка, но си казах, че ще му мисля, като му дойде времето. А ако започнеше да буйства, винаги можех да го напръскам с нервно паралитичния газ… може би.

Страховете ми се оказаха напразни. Не бях изминала и километър, когато очите му се замъглиха и той заспа, облегнат на вратата като гигантски червей. Отправих бърза молитва към Господ да не му позволява да се напикае в колата или да направи някоя друга гадост, както често се случва с пияните.