Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 32

Върнах Рекс в клетката му, измих си зъбите, облякох си нощницата и се пъхнах в леглото, без да угася нито една от лампите.

Първото, което направих на следващата сутрин, бе да погледна през шпионката. Всичко изглеждаше нормално, така че се изкъпах набързо и се облякох. Рекс спеше дълбоко в кутията си от супата, изморен от тичането на колелото през нощта. Сипах му прясна вода и напълних купичката му с омразните хапки. Чаша кафе щеше да ми дойде адски добре, но за съжаление нямах и грам кафе.

Отидох до прозореца на всекидневната и огледах паркинга да видя дали Рамирес не е там. Върнах се до вратата и отново проверих коридора през шпионката. Дръпнах резето и отворих вратата, без да свалям веригата. Мушнах нос в пролуката и задуших. Не миришеше на боксьор, затова затворих, свалих веригата и отново отворих. Погледнах навън, стиснала револвера в ръка. Коридорът беше празен. Заключих вратата и тръгнах предпазливо по коридора. Асансьорът издрънча, вратата се отвори и едва не застрелях старата госпожа Мойър. Извиних се бързо, излъгах я, че револверът не е истински, и хукнах надолу по стълбите.

Докато Емилио отвори заложната къща, имах чувството, че ще загина от липса на кофеин. Попазарих се за обиците, но не вложих много чувство и си знаех, че накрая ще ме измами. Не че много ми пукаше. Имах онова, от което се нуждаех. Пари за спрей и за телефонната компания — и дори достатъчно дребни за кексче с боровинки и голямо кафе.

Позволих си пет минути, в които да се наслаждавам на закуската, после забързах към телефонната компания. Спрях на светофара и двама кретени в някакъв пикап започнаха да ми подсвиркват и да викат. По жестовете им разбрах, че са харесали украсата на колата ми. Не ги чувах какво казват заради шума от двигателя. Е, трябва да благодарим на Господ и за малките услуги.

Забелязах някаква мъгла да се надига около мен и осъзнах, че колата ми дими. Не беше безвредният бял дим от кондензация в студен ден. Този беше черен и плътен. Поради липсата на ауспух излизаше някъде откъм шасито. Фраснах таблото с юмрук, за да проверя дали някое от устройствата ще заработи. Замига червената лампичка на маслото. Отбих към бензиностанцията на следващия ъгъл, купих кутия масло, налях го в колата и пъхнах клечката, за да проверя нивото. Все още бе твърде ниско, затова купих още една кутия.

Следваща спирка — телефонната компания. Уреждането на сметката и повторното ми включване бяха почти толкова сложни, колкото получаването на зелена карта. Най-после излъгах, че сляпата ми склерозирала баба живее при мен след инфаркта си и включването на телефона ми е въпрос на живот или смърт. Не мисля, че жената зад гишето ми повярва, но явно се развесели от историята ми, тъй като ми обеща, че ще ми включат телефона още днес. Страхотно! Ако Рамирес се върнеше, щях да мога да се обадя на ченгетата. Но за всеки случай възнамерявах да си купя огромен спрей със сълзотворен газ. Не ме биваше много с пистолетите, но нямах равна в използването на спрейове.