Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 29

— Бам! — извика тя. — Бам! Бам!

Баща ми упорито се мъчеше да не обръща внимание какво става около него.

— Не обичам оръжия на масата — смъмри ме мама. — А и вечерята изстива. Ще трябва да претоплям соса.

— Оръжието няма да ти свърши работа, ако в него няма куршуми — каза ми баба. — Как ще ловиш убийци, ако пищовът ти е празен?

Бърни седеше с широко отворена уста.

— Убийци? — повтори той ужасено.

— Стеф преследва Джо Морели — обясни му баба.

— Той е опасен убиец и е нарушил гаранцията си. Пръснал черепа на Зиги Кулеса.

— Познавах Зиги Кулеса — рече Бърни. — Миналата година му продадох огромен телевизор. Не продаваме много от тях, тъй като са доста скъпи.

— Да е купувал още нещо от теб? — попитах. — Наскоро?

— Не. Но понякога го виждах на отсрещната страна на улицата, в месарницата на Сал. Най-нормален човек.

Никой не обръщаше внимание на баба. Тя все още си играеше с револвера, прицелваше се и присвиваше очи. Осъзнах, че до тампоните има и кутия с патрони. Обзе ме ужас.

— Бабо, не си го заредила, нали?

— Разбира се, че го заредих — спокойно отговори тя. — Но оставих едната дупка празна, както правят по телевизията. По този начин не можеш да застреляш някого по погрешка.

Тя запъна ударника, за да ни демонстрира безопасността на действията си. Чу се силен трясък, от цевта блесна пламъче, а пилешкият скелет подскочи в чинията.

— Света Богородице! — изпищя майка ми, скочи и събори стола си.

— Мамка му! — изруга баба. — Май съм оставила празна друга дупка.

После се наведе напред, за да огледа резултата от стрелбата.

— Е, не е лошо като за първи път — гордо отбеляза тя. — Уцелила съм тоя шибаняк право в десетката.

Баща ми стискаше вилицата си с побелели пръсти, лицето му бе червено като домат.

Заобиколих бързо масата и предпазливо обезоръжих баба. Извадих патроните от барабана и прибрах всичко в чантата си.

— Виж как ми разби чинията — изхленчи мама. — Ами че тя е от сервиза. Откъде ще намеря такава?

Тя отмести чинията и всички се вторачихме в кръглата дупка в покривката и в куршума, забит в махагоновата маса.

— Тази стрелба ми отвори апетита — каза баба. — Я дайте насам картофите.

Като цяло Бърни Кунц се справи с вечерята доста добре. Не напълни гащите, когато баба простреля задника на пилето. И изтърпя две порции от гнусните задушени броколи. И се държа адски мило с мен, макар да бе повече от очевидно, че няма да се пъхнем заедно под юргана и че семейството ми е смахнато. Мотивите за изисканото му поведение бяха ясни. Бях жена без домакински уреди. Флиртът е добър начин да убиеш няколко часа в свободната си вечер, но комисионите от продажбите ти осигуряват почивката на Хавайските острови. Ние с Бърни бяхме идеалната двойка. Той искаше да продава, а аз — да купувам. Приех с радост офертата му за десет процента отстъпка, а като премия за търпението ми по време на вечерята, научих някои неща за Зиги Кулеса. Купувал си месо от Сал Бока, който бе по-известен с незаконните залагания в магазина си, отколкото с рязането на филе.

Складирах грижливо тази информация в съзнанието си. Засега не ми се струваше особено важна, но можеше и да ми свърши работа в бъдеще.