Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 27

Съмнявах се, че револверът някога ще ми свърши работа. Не можех да си представя как застрелвам Морели. Е, вероятно в крака. Но какви бяха шансовете ми да уцеля дребна движеща се мишена? Хич ги нямаше. Очевидно се нуждаех от не толкова смъртоносен начин за залавяне на плячката. Може би сълзотворният газ отговаряше повече на стила ми. На сутринта щях да отида в оръжейния магазин на Съни и да обогатя колекцията си от оръжия.

Часовникът на радиото ми показваше 5.50. Погледнах го тъпо и не осъзнах веднага какво значи това, после ме обзе ужас. Майка ми пак ме чакаше за вечеря.

Скочих от леглото и се втурнах към телефона. Не работеше. Не си бях платила сметката. Грабнах ключовете за колата от плота в кухнята и изфучах навън.

4.

Майка ми беше на верандата и размахваше ръце и крещеше. Не можех да я чуя от гърма на двигателя, но прочетох думите по устните й.

— Спри го! — викаше тя. — Спри го!

— Съжалявам — изревах в отговор. — Ауспухът е повреден.

— Трябва да направиш нещо. Чух те да идваш още преди три пресечки. Ще докараш старата госпожа Сияк до инфаркт. — Мама се намръщи. — Кой ти нашари така колата?

— Вандали на улица „Старк“ — обясних аз и я бутнах в коридора, преди да успее да разчете думите.

— Уха, страхотни колена! — възкликна баба Мазур и се наведе, за да ме огледа отблизо. — Миналата седмица гледах едно предаване по телевизията, мисля, че беше Опра Уинфри, и показаха няколко жени с такива колена. Казаха, че било от претриване в килим. Не успях обаче да разбера какво точно имат предвид.

— Господи! — изстена баща ми иззад вестника си.

Не беше нужно да казва нищо повече. Всички разбирахме мъката му.

— Не е от килим — отговорих на баба. — Паднах от ролерите си.

Не се притеснявах, че лъжа. Историята на злополучията ми беше дълга и богата.

Хвърлих бърз поглед към масата в трапезарията. Беше застлана с най-хубавата дантелена покривка на майка ми. Гости. Преброих чиниите. Пет. Завъртях очи към тавана.

— Мамо, кажи ми, че не си го направила!

— Какво да съм направила?

Звънна се и най-ужасните ми страхове се потвърдиха.

— Гости. Нищо особено — успокои ме майка ми и тръгна към вратата. — Не мога ли да поканя гости в собствената си къща?

— Това е Бърни Кунц — казах. — Виждам го през прозореца.

Майка ми застина и сложи ръце на кръста си.

— И какво му е на Бърни Кунц?

— Ами… като начало, той е мъж.

— Добре де, преживяла си разочарование. Това не означава, че трябва да се откажеш от мъжете завинаги. Виж сестра си Валери. Щастливо омъжена от цели дванадесет години. Има си и две прекрасни момиченца…

— Край. Тръгвам си. Ще изляза през задната врата.

— Има торта с ананас — спря ме мама. — Ще пропуснеш десерта, ако си тръгнеш. И не мисли, че ще ти запазя.

Майка ми нямаше нищо против да играе нечестно, ако вярваше, че каузата си заслужава. Знаеше, че ме е заковала с тортата с ананас. Всеки от семейство Плъм би изтърпял всякакъв тормоз заради десерта.