Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 26

Хубавото на сградата беше, че бе построена солидно. Стените бяха дебели и не можех да чуя какво правят съседите ми. Стаите бяха просторни и слънчеви, таваните — високи. Живеех на втория етаж и прозорците ми гледаха към малкия паркинг. Кооперацията нямаше балкони, но аз бях късметлийка, тъй като пред прозореца на спалнята ми имаше стара черна противопожарна стълба, идеална за сушене на чорапогащници и складиране на саксии и достатъчно голяма, за да седиш на нея в топлите летни нощи.

А най-важното беше, че грозната тухлена постройка не бе част от цял комплекс грозни тухлени сгради. Стоеше си съвсем сама на оживена уличка с малки магазинчета и граничеше с квартал със скромни дървени къщи. Все едно че живееш в Бърг, но бе по-добре. Майка ми едва бе отпуснала пъпната ми връв да се разпростре дотук, пък и сладкарницата беше само на една пресечка.

Паркирах и бързо се мушнах през задния вход. Морели не беше с мен и не ми се налагаше да се преструвам на смела, затова куцах и стенах по целия път до апартамента си. Изкъпах се, оказах си първа помощ и облякох тениска и шорти. Горният слой кожа на колената ми липсваше, а натъртванията бяха в интересно тъмносиньо и цикламено. Лактите ми бяха почти в същото състояние. Чувствах се като хлапе, което е паднало от колелото си. Чувах се как тананикам: „Мога да го направя“, а в следващия момент лежа на земята с две разранени колена и приличам на пълен идиот.

Проснах се по гръб на леглото. Това е позата ми за мислене, когато нещата не вървят. Има си определени предимства: мога да подремна, докато чакам в ума ми да се появи някоя гениална мисъл. Лежах дълго, но не ме осени нищо гениално, а пък бях прекалено възбудена, за да заспя.

Непрестанно си припомнях преживяването с Рамирес. Никога не бях нападана от мъж. Днешната случка бе унизителна и страшна и сега, когато се бях поуспокоила, се чувствах обидена и уязвима.

Зачудих се дали да не подам оплакване в полицията, но незабавно отпъдих тази идея. Хленченето пред властите нямаше да ми спечели репутация на твърд и закоравял ловец на престъпници. Не можех да си представя, че Рейнджъра би подал оплакване в полицията.

Признах си, че съм извадила късмет. Бях се отървала почти невредима.

Благодарение на Морели.

Тази мисъл ме накара да изстена. Ужасен срам бе да бъда спасена от него. И адски несправедливо. Но като се имаше предвид всичко, не се бях справила прекалено лошо. Занимавах се със случая от по-малко от четиридесет и осем часа, а вече бях намерила издирвания два пъти. Е, вярно е, че не бях успяла да го арестувам, но все още се учех. Никой не очаква от първокурсник по инженерство да построи идеален мост. Реших, че и аз заслужавам същото снизходително отношение.