Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 111

— Понякога трябва да фраснеш таблото — посъветвах го.

Той завъртя ключа отново и стовари юмрук върху таблото. Колата се закашля и запали. Поръмжа свирепо известно време, после се успокои.

Морели се отпусна зад волана със затворени очи.

— Мамка му!

Погледнах го и се ухилих.

— Намокри ли ми седалката?

— Много смешно.

Той слезе от колата и ми направи път да се настаня вътре. После любезно се поинтересува:

— Искаш ли да те последвам?

— Не, благодаря. Ще се оправя сама.

— Ще бъда на улица „Старк“, ако имаш нужда от мен. Кой знае… може пък свидетелят да се появи във фитнеса.

Когато стигнах до магазина на Бърни, забелязах, че пред вратата няма голяма опашка, затова реших, че безплатното дайкири ще се падне на мен.

— Я виж кой бил тук! — жизнерадостно ме поздрави Бърни.

— Получих съобщението ти за миксера.

— Ето това малко бебче — каза той и посочи изложения на витрината миксер. — Счуква орехи, прави лед на пяна, стрива банани и прави жестоко дайкири.

Погледнах етикетчето с цената. Можех да си позволя покупката.

— Купувам го. А сега ще си получа ли безплатното дайкири?

— Разбира се.

Бърни занесе един опакован миксер до касата, сложи го в найлонов плик и чукна цената.

— Как си? — предпазливо ме попита той, приковал очи в обгорените косъмчета, които доскоро бяха веждите ми.

— Била съм и по-добре.

— Едно дайкири ще ти помогне.

— Ни най-малко не се съмнявам в това.

На отсрещната страна на улицата Сал миеше витрината си. Той беше приятен човечец, дебел и плешив, увит в бяла касапска престилка. Доколкото знаех, беше дребен букмейкър. Нищо особено. Съмнявах се, че има връзки с мафията. Защо тогава тип като Кулеса, чийто живот бе съсредоточен на улица „Старк“, би изминал целия път дотук, за да се види със Сал? Бях прочела данните на Кулеса, но не знаех нищо за личния му живот. Пазаруването при Сал беше единствената сравнително интересна информация за него, с която разполагах. Може пък Зиги да е обичал да залага на комар. Или пък двамата със Сал са били стари приятели. Или роднини. Всъщност, като се замислих по-дълбоко, реших, че Сал може да знае нещо за Кармен или за човека със сплескания нос.

Побъбрих си с Бърни още няколко минути, като размишлявах върху идеята дали да разпитам Сал. Видях как една жена влиза в месарницата и си купува нещо. Това ми се стори добър подход. Щях да имам възможност да се поогледам.

Обещах на Бърни да се върна в магазина му, за да се снабдя с хубави домакински уреди, и прекосих улицата на път към месарницата на Сал.

13.

Минах през идеално лъснатата врата и отидох до дългия щанд, пълен с пържоли, котлети и кайма. Сал ми се усмихна дружелюбно.

— Какво мога да направя за вас?

— Бях в магазина на Кунц и си купих миксер. — Показах му плика. — Реших да си взема и нещо за вечеря, докато съм тук.

— Наденици? Прясна риба? Едно хубаво пиле?

— Риба.

— Имам чудесна камбала, току-що уловена близо до брега в Джърси.

Тази камбала сигурно светеше на тъмно.

— Чудесно. Да е достатъчна за двама.

Някъде в задната част на магазина се отвори врата и чух ръмженето на двигателя на камион. Вратата се затръшна и шумът заглъхна.