Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 112

Един мъж влезе в месарницата откъм задния коридор и сърцето ми подскочи. Този тип не само имаше сплескан нос, но и цялото му лице изглеждаше плоско, сякаш бе ударено с тиган. Не можех да съм сигурна, докато и Морели не го види, но подозирах, че съм открила изчезналия свидетел.

Разкъсвах се между порива да заподскачам и да започна да скимтя от вълнение и желанието да избягам от месарницата, преди да ме накълцат и превърнат в пържоли и котлети.

— Имам доставка за теб — съобщи мъжът на Сал. — Във фризера ли я искаш?

— Да — кимна Сал. — И вземи двата варела, оставени до вратата. Единият е доста тежък и ще имаш нужда от количка.

Сал отново насочи вниманието си към рибата.

— Как ще приготвите филето? — попита ме той. — Можете да го опържите в тиган, да го опечете или да го напълните. Лично аз го предпочитам пържено в силно нагорещена мазнина.

Чух как задната врата се затваря зад човека със сплесканото лице.

— Кой беше този? — полюбопитствах.

— Луис. Работи за дистрибутора от Филаделфия. Той ни доставя месото.

— А какво има във варелите, които взима?

— Обрезки и карантия. Използват ги за кучешка храна.

Стиснах зъби и едва се сдържах да не изфуча навън. Бях намерила свидетеля! Бях абсолютно сигурна в това. Докато стигна до шевито, се почувствах замаяна от усилието да се сдържам. Бях спасена! Щях да успея да си платя наема. Бях успяла в нещо. А и сега, след като изчезналият свидетел бе открит, щях да съм в безопасност. Щях да заведа Морели в полицията и вече нямаше да имам нищо общо със Зиги Кулеса. Никой вече нямаше да има причина да ме убива… с изключение на Рамирес, разбира се. Освен това се надявах, че Рамирес ще се окаже достатъчно замесен в цялата тази мръсна история, за да прекара зад решетките дълго време.

Старецът, който живееше срещу апартамента на Кармен, ми бе казал, че го тормозел шумът от хладилен камион. Бях готова да заложа долари срещу понички, че е бил месарски камион. Не можех да съм сигурна, докато не проверях отново задната част на кооперацията на Кармен, но ако Луис бе паркирал достатъчно близо до нея, вероятно е можел да скочи върху покрива на камиона, да прибере в хладилника трупа на Кармен и да изчезне.

Не разбирах обаче каква е връзката със Сал. Може пък и да нямаше такава. Вероятно Зиги и Луис бяха просто чистачите на Рамирес.

От мястото ми се откриваше чудесна гледка към месарницата на Сал. Завъртях ключа и хвърлих последен поглед. Сал и Луис си говореха. Луис беше спокоен, но Сал бе раздразнен и размахваше енергично ръце. Реших да позяпам известно време. Сал обърна гръб на Луис и звънна по телефона. Дори от това разстояние виждах, че не е особено щастлив. Той затръшна слушалката, после двамата мъже влязоха в огромния фризер. Появиха се отново след минута, като бутаха огромен варел. Тръгнаха по коридора към задния вход. Луис се върна след малко с нещо, което приличаше на половин теле, преметнато през рамо, прибра го във фризера и изтъркаля втория варел. Спря в коридора и насочи очи към предната част на месарницата. Сърцето ми се сви. Зачудих се дали може да ме види как ги шпионирам. Той тръгна напред, а аз грабнах спрея със сълзотворен газ. Луис спря до вратата и сложи табелката, на която пишеше „Затворено“.