Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 109

Морели стигна до същото заключение като мен.

— Не е бил Рамирес.

— Направих списък с всички, които може да желаят смъртта ми — споделих с Джо. — Твоето име беше на първо място.

— Само в мечтите ми — отвърна той. — Кой друг беше в списъка?

— Лони Дод, но мисля, че още гние в затвора.

— Някога да си получавала смъртни заплахи? От бивши съпрузи или гаджета? Да си прегазвала някого наскоро?

Не възнамерявах да реагирам на обидите му.

— Добре де — каза накрая той. — Значи смяташ, че това е свързано с убийството на Кулеса?

— Да.

— Уплашена ли си?

— Да.

— Добре. Значи най-после ще започнеш да внимаваш.

Морели отвори вратата на хладилника, извади храната, която ми беше дала мама, и я изяде студена.

— Трябва да внимаваш, когато говориш с Дорси. Ако открие, че работиш с мен, може да те обвини в съучастничество.

— Имам неприятното подозрение, че бях въвлечена в съдружие, което определено не е в мой интерес.

Морели си отвори бира.

— Единственият начин да си прибереш десетте бона е да ти позволя да ме заловиш. А няма да го направя, ако не мога да докажа, че съм невинен. Ако решиш да сложиш край на сделката ни, просто ми кажи. Но тогава ще трябва да забравиш за парите.

— Това е долно изнудване.

Той поклати глава.

— Не. Това е само суровата действителност.

— Досега можех да те напръскам със спрея поне сто пъти.

— Не мисля така.

Извадих бързо спрея, но преди да успея да го насоча, той го изби от ръката ми. Флаконът излетя към другия край на стаята.

— Този опит не се брои — казах. — Очакваше, че ще го направя.

Морели довърши сандвича си и пъхна чинията в миялната машина.

— Винаги го очаквам.

— А сега накъде?

— Ще продължим по същия начин. Очевидно сме успели да притесним някого.

— Не обичам да бъда мишена.

— Няма да започнеш да хленчиш сега, нали?

Джо се просна пред телевизора и започна да прелита от канал на канал. Изглеждаше изморен. Седеше отпуснато, облегнат на стената, сгънал единия си крак. След малко се спря на някакво тъпо шоу и затвори очи. Дишането му стана равномерно, а главата му се отпусна на гърдите.

— Мога да те напръскам още сега — прошепнах.

Морели вдигна глава, но не отвори очи. Лека усмивка изкриви ъгълчетата на устата му.

— Това не е в твоя стил, сладурче.

Събудих се в осем. Морели още спеше на пода пред телевизора. Минах на пръсти покрай него и излязох да потичам. Когато се върнах, той пиеше кафе и четеше вестник.

— Има ли нещо за бомбата? — попитах.

— Историята и снимките са на трета страница. Наричат я „необяснима експлозия“. Не са написали нищо интересно.

Той ме погледна над вестника.

— Дорси остави още едно съобщение на телефонния ти секретар. Няма да е лошо да видиш какво иска.

Изкъпах се набързо, облякох чисти дрехи, размазах малко крем с алое върху обгореното си лице и последвах олющения си нос към кафеварката. Изпих половин чаша, докато четях комиксите, после звъннах на Дорси.

— Получихме анализа от лабораторията — съобщи ми той. — Със сигурност е било бомба. Професионална работа. Разбира се, от всяка библиотека можеш да си вземеш книга, която да ти обясни как да изработиш професионална бомба. Ако искаш, можеш да си я направиш дори ядрена. Е, смятах, че трябва да знаеш това.